Решение № 14427 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2020 г.

Решение № 14427 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7400/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Божурище против решение № 528 от 11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1128/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена заповед № РД-242/17.07.2019 г. на същия административен орган, с която е наредено премахване на незаконни съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежи, представляващи "постройки от допълващото застрояване (навеси) и сондажен кладенец, находящи се в УПИ XVIII-162, кв. 2 по плана [населено място]" и са наложени забрани по реда на чл. 223, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 ЗУТ и преписката, в частта, с която е наредено премахване на незаконните строежи, е върната на органа за изпълнение на указанията, дадени в съдебното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на Административен съд София-област за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Н. Тодорова и Л. Желязков в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София – област е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон. Разпоредбите на чл. 170 АПК, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, не са изпълнени и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за търпимостта на строежите, предмет на заповедта (правилно е преценено, че описаните в акта навеси, изградени от северната и западната фасади на жилищната сграда в УПИ XVIII-162, кв. 2 по плана [населено място] представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ). В нарушение на цитираните разпоредби на жалбоподателите не са дадени указания да установят времето на тяхното изграждане с оглед преценка за приложимостта на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, респ. за търпимостта на строежите. Не са събрани доказателства и относно обстоятелството, че описаният в заповедта сондажен кладенец е изграден преди 23.12.2016 г. с оглед прилагането на § 42 от ПЗР към ЗИДЗООС. В този смисъл на жалбоподателите не са дадени указания, доказателства не са ангажирани и релевантните за спора обстоятелства са останали неизяснени. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени. Несъобразяването с цитираните процесуални норми създава вероятност за неправилност на решението, тъй като изводът за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, а в случая са довели и до постановяване на решението в противоречие с материалния закон. Заключението на съда за отмяна на заповедта е направено без да са установени предпоставките за търпимост на строежите от допълващото застрояване съгласно § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, както и изискванията на § 42 от ПЗР към ЗИДЗООС по отношение на описания в заповедта сондажен кладенец. В този смисъл условията за търпимост, установени с цитираните разпоредби, неправилно не са обсъдени, въпреки че въпросът е правен и по него съдът дължи произнасяне, независимо от констатациите на административния орган в този смисъл. Ето защо изводите на съдебния състав, че издадената заповед следва да бъде отменена, са направени в противоречие с цитираните по- горе материалноправни разпоредби. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 209, т. 3 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - област за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения като разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК, да осигури възможност на страните да ангажират доказателства и ако е необходимо да прояви процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране, преценка и обсъждане на всички доказателства, съдебният състав следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения и съобрази, че разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК не се прилага, когато производството по издаване на административен акт се развива служебно, както това е в настоящия случай. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,