Решение № 15502 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2014 г.

Решение № 15502 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11882/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара загора против решение № 107 от 19.06.2014 г. по адм. дело № 156 по описа за 2014 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено издаденото от касатора решение № 34 от 31.03.2014 г. и разпореждане № 5309207560 от 6.01.2014 г. на Ръководител ПО, а преписката е върната на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Стара Загора за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 34, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 6 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Димитър Костадинов Сиреков от гр. Стара загора е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Стара Загора е решение № 34 от 31.03.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара загора и потвърденото с него разпореждане № 5309207560 от 6.01.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Димитър Костадинов Сиреков от гр. Стара загора е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от първа категория с продължителност 10 години или от втора категория с продължителност 15 години. С постановеното решение Административен съд - Стара Загора е уважил жалбата, след като необосновано е приел, че през периода от 1.07.1987 г. до 1.04.1995 г., когато лицето последователно е изпълнявало длъжностите "старши преподавател", "методист" и "гл. специалист" в Школата на ГО - Стара загора и в Областна администрация - Хасково, служба "Гражданска защита" е била военизирана структура, поради което стажът на лицата, работещи в тази служба, се зачита като стаж на кадрови военнослужещи. Съдът е стигнал до този неправилен извод без да обсъди всички събрани доказателства и след като е приел за годно доказателство относно категорията на труда "изявлението на Директора на НОИ в пояснителното писмо" № 94С-2981-1 от 17.09.2010 г. относно условията за пенсиониране на работещите към "Гражданска защита" до 2010 г. Решението не е съобразено с приложимите към спорния осигурителен стаж материалноправни разпоредби. От фактическа страна е установено, че от 1.07.1985 г. до 30.04.1992 г. Димитър Костадинов Сиреков е работил като старши преподавател и методист в Школа ГО (Школа за гражданска отбрана) - Стара загора, а от 1.05.1992 г. до 1.04.1995 г. - като методист и главен специалист в отдел "Гражданска защита" на Областен съвет - Хасково. В писмо № 3554 от 09.05.2014 г. на Директора на Дирекция "Държавен военноисторически архив" изрично е отразено, че лицето е изпълнявало посочените длъжности в Школата за гражданска отбрана - Междуокръжна школа (МОШ) - Стара загора като волнонаемен служител от волнонаемния състав. От 1.05.1992 г. до 1.04.1995 г. Димитър Костадинов Сиреков е работил в Областен съвет - Хасково като методист и главен специалист в центъра за обучение на отдел "Гражданска защита" - община Стара загора. Видно от заповед на началника на отдел "Гражданска защита", издадена на 3.01.1995 г., главният специалист по обучение на населението Сиреков е бил волнонаемен служител. В заповед от 8.12.1994 г., издадена във връзка със заповед на министъра на отбраната № 1000/31.10.1994 г. и допълнителното споразумение към колективния трудов договор, също е отразено, че главният специалист е сред волнонаемните служители в отдел "Гражданска защита". Гореустановените обстоятелства във връзка с положения труд на изпълняваните длъжности сочат, че лицето не е изпълнявало военна служба като войник (матрос), сержант (старшина), офицерски кандидат и офицер с младши, старши или висши офицерски звания, поради което към датата на подаване на заявление за пенсиониране № МП-32838/11.112013 г. не е изпълнявало условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.). Разпоредбата на чл. 19 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., бр. 112 от 27.12.1995 г.), в сила през процесния период, определя гражданските лица, служещи в частите и учрежденията на Въоръжените сили, като волнонаемни. Към първа категория на основание чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се причислява трудът на военнослужещите, но ответникът по касация е полагал труд като волнонаемно (гражданско лице) в системата на отбраната. Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в сила през времето на полагане на труда, също е причислявала към първа категория само изслуженото време на кадрова военна служба на офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и в Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения. Съгласно чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. С чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (нова - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.) е предвидена възможност за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране по чл. 69 от КСО на изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 6 от КСО. Това са дейностите по чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.): неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване; химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти. С писмо № 3554/07.05.2014 г. Директорът на Дирекция "Държавен военноисторически архив" е уведомил съда, че в архивните документи на Школата за гражданска отбрана не е открита информация за участие на Димитър Костадинов Сиреков в неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване или в останалите дейности по гражданска защита, посочени в ЗМВР (отм.). При това фактическо положение придобитият осигурителен стаж от лицето като преподавател, методист и специалист в школа "ГО" и в центъра за обучение на отдел "Гражданска защита" към Областен съвет - Хасково с обща продължителност 7 години и 9 месеца не може да бъде зачетен при условията на чл. 69, ал. 6 от КСО. Следва да се има предвид, че писмо № 94С-2981-1 от 17.09.2010 г., публикувано в списание "Главен счетоводител", бр. 23/2010 г., е с посочен издател "директор" на НОИ и не може да се приема като дадено задължително тълкуване на закона с обвързваща сила за съда или за трети лица извън администрацията на НОИ. От съществено значение е и обстоятелството, че в писмото не е изразено становище относно категорията на труда при пенсиониране на лицата, работили в системата на гражданската отбрана до 1.04.1995 г. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране не е налице материалноправно основание за зачитане на положения от ответника по касация труд като такъв от първа категория или за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 или 6 от КСО. Обжалваното съдебно решение е необосновано и е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски от страна на административния орган не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,