Решение № 7178 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2012 г.

Решение № 7178 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Станислав Младенов Попов, от гр. София, против решение № 5377/25.11.2011 г. по адм. д. № 6905/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се оплаквания за касиране на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на възприетия правен резултат. Иска се отмяна първоинстанционното решение или връщане на делото за разглеждане от друг състав. Ответникът - началник група АНД при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. д. № 6905/2011 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на Станислав Младенов Попов против заповед № 56007/06.06.2011 г. на началник група АНД при отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане на свидетелството за управление на МПС", на основание чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 3 ЗДвП. С оспореното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата, като е приел заповедта за законосъобразен индивидуален административен акт, постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените производствени правила и наличие на посоченото като материалноправна предпоставка за постановяването му фактическо основание. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (по арг. на чл. 220 АПК). С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП са отнети в резултат на влезли в сила шест наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 19.06.2007 г. - 28.08.2009 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки Станислав Младенов Попов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". В касационната си жалба се твърди, че не е допуснал виновно нарушение на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, тъй като не е доказано по безспорен начин, че издадените наказателни постановления срещу Станислав Младенов Попов не са влезли в сила и като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Първоинстанционният съд е анализирал действията на административния орган по уведомяването на касатора за наложените му санкции във връзка с допуснати нарушения на ЗДвП, като е обсъдил поотделно връчването на всяко от шестте НП. Въз основа на данните по преписката обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, НП са породили за адресата си съответните правни последици. Три от наказателните постановление са обжалвани от Станислав Младенов Попов пред Софийски районен съд, като жалбите са оставени без разглеждане и образуваните съдебни производства са прекратени с влезли в сила съдебни актове. По изложените съображения отнемането на контролни точки е настъпило "екс леге", като последица от извършването на определено по вид нарушение на ЗДвП, и то след като извършването на нарушението е установено със стабилен акт - влязло в сила НП, в което само се отбелязва броят на контролните точки, които се отнемат за този вид нарушение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за НП № 56007 от 23.07.2010 г., с което на Станислав Младенов Попов са отнети 4 контролни точки, не са представени доказателства удостоверяващи връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което АССГ при преценка на законосъобразността на индивидуалния административен акт е изключил отбелязаните контролни точки в посоченото НП. По останалите наказателни постановление № 76887 от 19.06.2007 г., № 177544 от 20.12.2007 г., № 84470 от 30.06.2008 г., № 89799 от 03.08.2009 г. и № 98733 от 28.08.2009 г. на водача са отнети 41 контроли точки при нормативно установени - 39, с което за Станислав Младенов Попов е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС. Законът придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки с посочения законов текст, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. Изложените в касационната жалба и поддържани в писмената защита съображения за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради възстановяване на 13 контролни точки на водача, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 157, ал. 3 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на Станислав Младенов Попов, от гр. София, против решение № 5377/25.11.2011 г. по адм. д. № 6905/2011 г., Административен съд София-град е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,