Решение № 5297 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2016 г.

Решение № 5297 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. С. Б. е подала касационна жалба срещу решение № 111 от 19.04.2016 г. по адм. дело № 115/2016 г. по описа на Административния съд - Д., с което е отхвърлен предявеният от нея иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Д. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1088/2015 г. по описа на Районния съд-Д., ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Д. не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение Административният съд - Д. е отхвърлил предявения от Д. С. Б. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Д. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща имуществени вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление № 15-0851-001165/29.06.2015 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР-Д., отменено с влязло в законна сила решение № 80/18.12.2015 г. по НАХД № 1088/2015 г. по описа на Районния съд- Д.. С отмененото наказателно постановление, за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП на Д. С. Б. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление Д. Б. е упълномощила адвокат Д. Д. и адвокат И. Д.. Видно от приложената към НАХД № 1088/2015 г. разписка от 5.11.2015 г., Д. Б. заплатила на адвокат Д. Д., който се я представлявал на проведените по делото две съдебни заседания, сумата 300 лева. По делото не е представен сключен между тях договор за правна помощ и съдействие. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според съда, заплащането на възнаграждение на адвокат за осъществено процесуално представителство произтича от облигационно отношение, възникнало от сключен договор за правна защита и съдействие. Поради това направеният разход няма характер на увреждане за страната, а представлява изпълнение на задължението по договора за правна защита. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в частта за отхвърлянето на предявения иск за сумата 300 лева обезщетение за имуществени вреди поради противоречие с материалния закон. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявения иск и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Д. да заплати на Д. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателното постановление № 15-0851-001165/29.06.2015 г., издадено от началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на МВР-Д.. Решението следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлено искането на ищцата за присъждане на законната лихва върху сумата 300 лева, считано от 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане. След като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на съдебното решение, с което е отменено на наказателното постановление. Ако това е така, разноските би следвало да се присъдят от съда, който разглежда жалбата срещу наказателното постановление. Едновременно с това следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. С оглед изхода на делото в полза на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски в размер на 305 лева, от които 5 лева заплатена държавна такса и 300 лева адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд