Решение № 5583 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2011 г.

Решение № 5583 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Риск инженеринг" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Богомил Манчев, против Решение от 11.11.2010 г. по адм. дело № 2403/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът-главния архитект на Столична община "ДАГ", редовно призован не се явява и не се представлява. От ответниците-физически лица се явяват Александрина Петрова Калчева и Стоян Йорданов Енгьозов, които оспорват касационната жалба, като неоснователна. За ответницата Юлиана Маринова Желева се явява пълномощникът й - адв. Богданова, която оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отменил Заповед № РД-09-50-565/21.12.2001 г. на главния архитект на Столична община /СО/, като незаконосъобразна. С нея, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.) е одобрено частичното изменение на регулационния план /ЧИРП/ на кв. 158, м."Красно село-Плавателен канал", като от парцел I-"За ОЖС и клуб" се образувани парцели I - "За ОЖС и клуб" и парцел II - "за имот пл. № 990" и е одобрено частичното изменение на застроителния план /ЧИЗП/ на същия квартал, като за парцел II /нов/ се предвижда застрояване на триетажна сграда /магазини + 2 етажа/. Незаконосъобразността на заповедта е обоснована с липсата на мотиви, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила и с нарушението на материалния закон - чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.), а така също и поради наличието на невлязла в сила заповед за допълването на кадастралния план с процесния имот. Решението е неправилно. Оспорената заповед не е незаконосъобразна на възприетите от съда основания. Същата съдържа мотиви- фактически обстоятелства, наложили частичното изменение на ЗРП на парцел I, кв. 158, м."Красно село-Плавателен канал", респ. новообразувания парцел II - за имот пл. № 990, които са както в самата заповед, така и в съпътстващите издаването й писмени документи. Последните обаче, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са взети предвид от съда, а е следвало да бъдат обсъдени при преценката за наличието на мотиви на акта. Видно от графичната част на заповедта, от обяснителната записка към проекта за ЧИЗРП и от решението по т. 6 на ОбЕСУТ при СО, взето с Протокол № ЕС-Г-77/26.06.2001 г., частичното изменение на ЗРП е обусловено от настъпилите промени в обществено-икономическите условия, при които действащия ЗРП от 1978 г. е бил създаден, свързани с възстановяване на собствеността по специалните реституционни закони, в случая върху имот с пл. № 990 и липсата на градоустройствен статут на същия. Това условие е причина за изменение на плана по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ (отм.) вр. с чл. 84, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). От друга страна е безспорно установено и това, че действащия ЗРП за парцел I, кв. 158 не предвижда възможност за целесъобразно застрояване на новообразувания парцел II, отреден за имот пл. № 990, което пък е причина, мотив и за частичното изменение на застроителния план по чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗТСУ (отм.). Изложеното обуславя извод, за наличието на мотиви в оспорената заповед. Като е приел обратното, а с това и незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.), съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и с оглед изводите за несъответствие на заповедта с материалния закон. Тези изводи са необосновани и в противоречие с чл. 32, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.). Разпоредбата предвижда възможност за изменение на подробни устройствени планове по т. 1 - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството, а по т. 3 - когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания. В случая, предвид изложените по-горе причини за издаване на заповедта, материалноправните предпоставки на т. 1 и т. 3 от цитираната разпоредба са налице. Поради това като е издал заповедта на посоченото в нея правно основание, органът е приложил правилно материалния закон и акта му не е материално незаконосъобразен, както е приел първоинстанционният съд. Освен това последният не е имал право да мотивира незаконосъобразността на процесната заповед с проверката на друга заповед от 1995 г., с която е одобрено допълването на кадастралната основа с имот пл. № 990, тъй като излиза извън предмета на съдебното обжалване, очертан с подадената жалба. Изложеното обуславя краен извод за основателност на подадената касационна жалба, поради наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна не се налага връщането му, а следва да се постанови друго по същество, с което жалбата на физическите лица срещу заповедта бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този изход на делото искането на ответника Юлиана Желева-Дочева, чрез адв. Богданова, за присъждане на разноските пред касационната инстанция, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, прдл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение