Решение № 15884 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2019 г.

Решение № 15884 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 525 от 06.12.2018 г., постановено по административно дело № 671/2018 г. по описа на Административен съд – Д., е отхвърлена жалбата на ЕТ "Т. Г. – Тера - Д. Г." гр. Д., против решение № 21 от 21.09.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Д., с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-24-00450508 от 22.08.2018 г., издадени от М. Д., на длъжност старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Д. и КП (констативен протокол) № 5-24-00450502/22.08.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Д.. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ЕТ "Т. Г. – Тера - Д. Г.", ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат Спасов. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и решаване на въпроса по същество чрез отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Д., или, след отмяната на оспореното решение на първоинстанционния съд, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Д., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Цонева, в писмена защита изразява становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба, и моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореният съдебен акт като правилен да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд – Д. правилно е установил фактите по казуса, които не са спорни и между страните по делото, и съответно не следва да бъде буквално преповтаряни. Съществено е обаче да се отбележи, че в хода на възложената със заповед от 26.07.2017 г. проверка е установено и надлежно отразено в констативен протокол, че петима строителни работници, имащи трудови договори с касатора, сключени на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 138 от КТ, са имали по пет неприсъствени дни (два през месец юли 2017 г. и три през месец ноември 2017 г.). В тези случаи работодателят им е подал декларация образец 1 и ги е осигурил за непълни месеци, изключвайки неотработените дни. С процесните задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е наредено на осигурителя да коригира подадените некоректни данни (по чл. 5, ал. 4 от КСО) с декларацията, защото петимата работници следва да са осигурени за пълни месеци (т. е. вкл. и за петте дни, в които не са работили). Констативният протокол и задължителните преписания са връчени и обжалвани от адресата им по административен ред, като жалбата не е уважена от директора на ТП на НОИ – Д., който е възприел и доаргументирал становището на издалия ги старши инспектор по осигуряването. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ – Д. първоинстанционният съд е обосновал тезата, че оспореният пред него акт е законосъобразен, понеже е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на относимия закон. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Д. (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти при спазване на дължимата процедура съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че е налице качеството "осигурено лице" по отношение на петимата работници за пълните месеци юли и ноември 2017 г., ако и същите да не са осъществявали трудова дейност два дни през юли и три дни през ноември, поради което работодателят им е подал за тях некоректни данни с декларацията обр. 1 за тези периоди. Неприсъствените за работниците дни следва да се приемат като престой не по вина на работника, а съгласно чл. 267, ал. 1 от Кодекса на труда за времето на такъв престой той има право на брутното трудово възнаграждение. Поради това и за тези дни за работодателя не е отпаднало задължението за осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, със съответното задължение за подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Действително трудовите договори на работниците са сключени и съгласно чл. 138, ал. 1 от КТ, според който страните по трудовия договор могат да уговорят работа за част от законоустановеното работно време при сключване на трудовия договор, като продължителността и разпределението на непълното работно време се определят от страните по договора, но нормата на чл. 247, ал. 1 от КТ е неприложима, защото изготвени поименни графици (по смисъла на чл. 9 а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските) в изпълнение на тази договорна възможност няма, поради което не може да се приеме касаторовата теза, че именно спорните пет работни дни са уговорени като непълно работно време при сключване на трудовите договори. Касае за временно спиране на дейността на строителните работници през тези пет дни, което е състояние на престой, без да се предприемат промени по трудовите правоотношения – т. е. налице е хипотезата на чл. 267, ал. 1 от КТ. Поради това не е налице приложимост на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО (противно на твърдяното от касатора), защото предвиденото в нея прекъсване на осигуряването е само при настъпването на посочените в същата хипотези, в които случаят не попада. Предвид гореизложеното се налага извод, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,