Решение № 3189 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2013 г.

Решение № 3189 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 5232 от 25.07.2013 г. по административно дело № 6129/2011 г., Административен съд - София-град е: 1) обявил нищожността на писмо изх. № 47-22-ПСК-1144/27.07.2010, издадено от директора на Дирекция "Планиране и управление на общественото здравеопазване" към Министерството на здравеопазването; 2) осъдил Министерството на здравеопазване да заплати на "Шато Марково" ООД със седалище и адрес на управление с. Злати войвода, обл. Сливен, сумата от 700 лева разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от министъра на здравеопазването, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Невена Цветкова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на процесното писмо. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Шато Марково" ООД, действащ чрез пълномощника адвокат Иван Атанасов моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и оспореното с нея решение да се остави в сила, като му се присъдят направените разноски. Останалите касационни ответници - Васил Димитров Стоянов от гр. Пловдив и директора на Дирекция "Планиране и управление на общественото здравеопазване" към Министерството на здравеопазването, не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 2 във връзка с чл. 153, ал. 2 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповед № РД 15-2408/10.08.2009 г., издадена от Министъра на здравеопазването, на директора на Дирекция "Обществено здраве" са делегирани правомощията да подписва актове за увеличаване и намаляване на хигиенно-защитните зони при условията на чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт на директора на Дирекция "Планиране и управление на общественото здравеопазване" към Министерството на здравеопазването, на основание чл. 4 от Наредба № 7/1992 г. на МЗ е намалена хигиенно-защитната зона от 100 метра на 25 метра за обект: "Винарска изба в ПИ 47295.43.166, м. "Захаридево", землище на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив". За да обяви нищожността на този акт Софийският градски административен съд е приел, че той е издаден от некомпетентен орган. Подложеното на касационна проверка съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Твърдението на касатора, че жалбата на "Шато Марково" ООД срещу административния акт е следвало да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, не може да бъде споделено. След като дружеството е собственик на имоти, които попадат в нормативно определения с Наредба № 7/1992 г. стометров размер на хигиенно-защитната зона, която с акта се намалява на 25 метра, същото разполага с правен интерес от оспорването на този акт, с който намалението е извършено. Атакуваното решение е и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че административният акт е издаден при липса на компетентност (по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК) у издалия го орган. Съдът се е съобразил с Тълкувателно решение № 4/2004 г. по тълкувателно дело № ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС и правилно е изтълкувал разпоредбите на Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (понастоящем отменена, но действащо право към момента на издаване на акта - чл. 142, ал. 1 от АПК), както и на Закона за здравето и Устройствения правилник на МЗ (обн. ДВ, бр. 88/2009 г., също вече отменен), като е изложил убедителни и подробни аргументи, обуславящи нищожността на административния акт. Намаляването на хигиенно-защитна зона към момента на издаването на процесното писмо е било в компетентността на министъра на здравеопазването, който представлява Министерството на здравеопазването по силата на закона. Предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването (отм.), министърът може да делегира това си правомощие само на заместниците си, но не и на други лица. Макар да има представена по делото оправомощителна заповед, липсва законовата възможност за делегиране на конкретното министерско правомощие на директора на дирекция. Издаването на акт от административен орган, придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт, в каквато насока е правилната преценка на първоинстанционния съд. Предвид неоснователността на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а въпреки благоприятния за касационния ответник "Шато Марково" ООД изход на спора не следва да му се присъдят претендираните деловодни разноски, защото такива не са извършвани за настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,