Решение № 9712 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2011 г.

Решение № 9712 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10113/2011 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. Езерово, община Белослав, област Варна, представлявано от Камен Бошнаков и Иржи Прохазка в качеството им на членове на Управителния съвет, подадена чрез упълномощен адв. Кръстев, против решение № ТЕ-020 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за определяне на разполагаемостта за производството на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 1.07.2011 г. - 1.07.2012 г., в частта, по т. 1 от диспозитива на решението, с която е определена на "ТЕЦ Варна" ЕАД индивидуална квота за второто полугодие на 2011 г., считано от 1.07.2010 г. в размер на 540 387 МW*h и за първо полугодие на 2012 г. в размер на 591 587 МW*h. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се развиват подробни съображения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да върне преписката на ДКЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Славов, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърлянето й и излага аргументи за законосъобразност на решението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с приложен списък. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на "ТЕЦ Варна" ЕАД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока, визиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното решение на ДКЕВР е издадено на 29.06.2011 г., към която дата следва да се преценява действителността и законосъобразността на административния акт. Съдът констатира, че оспореното решение е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, в редакцията на закона от ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. /понастоящем разполагаемостта е регламентирана в чл. 21, ал. т. 21 от ЗЕ/. По силата на тази норма Комисията определя разполагаемостта на производството на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл е и приетата на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Методика за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. В изпълнение на чл. 12 и чл. 13 от приложимата методика ДКЕВР извършва анализ за участието на производителите на свободния пазар за периода на предстоящия ценови период и в случай, че се установят съществени разлики в цените, Комисията може да направи промени в индивидуалните квоти на производителите. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, защото то е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на функциите, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, при изпълнение на правомощията на ДКЕВР за регулиране на дейностите по производството, пренос и разпределение на енергията и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия. Съдът констатира, че процесното решение е постановено в предвидената в закона писмена форма и има съдържание, съответстващо на посочените в нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Решаващият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя за нарушения по чл. 146, т. 2 от АПК на изискуемата форма, защото от текста на решението е видно, че то съдържа наименование на органа, наименование на акта, адресати, фактически и правни основания за издаването, разпоредителна част /диспозитив/, начин и срок на изпълнение, срок и начин на обжалване и е подписано от председателя на Комисията. В случая мотивите - фактическите и правни основания за издаване на оспореното решение са посочени в самия акт и подробното им излагане е в съпровождащите го документи: доклад вх. № Е-ДК-274/20.05.2011 г., приет с протокол № 77/25.05.2011 г., протоколни решения, заявления и писма на енергийните дружества, към които са изложени съображения, обосноваващи заключението на ДКЕВР за определяне на спорните количества електрическа енергия за процесния период. Гореописаните документи са цитирани в текста на обжалваното решение, поради което съставляват неразделна част от него. По отношение релевираното в жалбата твърдение за допуснати съществени отклонения от административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. Това е така, защото в конкретния случай е спазена процедурата, заложена в нормите на ЗЕ, Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и Методиката за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, приета от ДКЕВР с решение по протокол № 31/09.03.2009 г. - т. 2. Съобразно изискванията на чл. 14 от горепосочената методика спорните индивидуални квоти на "ТЕЦ Варна" ЕАД са определени от ДКЕВР въз основа на постъпилата информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за регулаторния период, данни от електроразпределителните дружества относно количествата електроенергия за технически разходи, информация от обществения доставчик относно количествата електроенергия за предходния период и информация от "ЕСО" ЕАД за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Атакуваното решение е прието след обобщаване и прецизен анализ на горепосочената информация, в изпълнение на регулаторната компетентност, предвидена в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, като правомощието на Комисията е осъществено при условията на оперативна самостоятелност. От документите, съдържащи се в приетата административна преписка е видно, че постъпилата многопосочна информация е анализирана от ДКЕВР, която изпълнявайки задълженията си на специализиран държавен регулаторен орган е обсъдила и съобразила тази информация заедно с всички други данни, получени в Комисията преди да приеме процесното решение. Обстоятелството, че определените с оспорената част от акта индивидуални квоти за дружеството - жалбоподател не са идентични с претендираните от "ТЕЦ Варна" ЕАД, не означава, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, защото за ДКЕВР няма нормативно регламентирано задължение да възпроизвежда подаденото от дружеството заявление, а следва да извърши анализ и регулаторна дейност въз основа на цялата постъпила релевантна информация. Инвокираното от жалбоподателя твърдение за нарушение на изискванията на чл. 14 от ЗЕ е неоснователно, тъй като нормата, на която се позовава жалбоподателя, регламентира провеждането на обществено обсъждане при приемането на общите административни актове, а в случая решението в атакуваната му част има характер на индивидуален административен акт. Относно подробно развитите в жалбата оплаквания за противоречия на атакуваната част от решението с приложимите материалноправни норми, решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. С оспорената част на решение № ТЕ-020 от 29.06.2011 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила разполагаемостта за производството на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 1.07.2011 г. - 1.07.2012 г., като в частта, по т. 1 от диспозитива на решението е определила на "ТЕЦ Варна" ЕАД индивидуална квота за второто полугодие на 2011 г. в размер на 540 387 МW*h и за първо полугодие на 2012 г. в размер на 591 587 МW*h. По смисъла на. § 1, т. 48., изречение първо от ДР на ЗЕ "разполагаемост" е способност на производителя да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Основната теза на жалбоподателя е, че атакуваната част от решението не осигурява справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни в сделките с електроенергия и не осигурява равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени. Съдът не възприема възраженията на "ТЕЦ Варна" ЕАД, защото равното и справедливо третиране на производителите на електрическа енергия не се обективира в определяне на еднакъв процент квоти и за ДКЕВР не е заложено в ЗЕ задължение в този смисъл. Настоящият съдебен състав счита, че разликата в размера и процента на индивидуални квоти се дължи на различната цена при съответните производители на електроенергия, която се обуславя от различната технология на производство /"АЕЦ Козлодуй " ЕАД/, от различната цена на суровините /вносни въглища в "ТЕЦ Варна" АД и местни въглища в "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД/ и други фактори и икономически показатели. Както бе отразено по- горе при издаване на процесното решение Комисията се е съобразила с цялата налична информация, която е постъпила в ДКЕВР и й е служебно известна, а не само с подадените от жалбоподателя данни. Ето защо във фактическата част от решението изрично е подчертано, че разполагаемостта за производство на електрическа енергия е определена в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ съобразно предоставената информация за предстоящия ценови период от една страна от крайните снабдители, съдържаща общо прогнозно потребление на битовите потребители и предприятия с до 50 човека нает персонал и с годишен доход до 19,5 милиона лв, а от друга страна - с данните от електроразпределителните дружества за количествата необходима енергия за покриване на технологичните разходи по разпределителните мрежи. Според съда твърдението на "ТЕЦ Варна " ЕАД, че с атакуваната част от процесния индивидуален административен акт не се постига баланс между производство и потребление на ел. енергия посредством определение от Комисията индивидуални квоти е без основание, тъй като потреблението на крайните снабдители се покрива с енергия от кондензационните централи и се допълва от енергия от обществения доставчик, закупена по реда на чл. 93а от ЗЕ. При това положение процентното участие на всяка една от кондензационните централи и обществения доставчик в регулирания пазар е формирано от ДКЕВР въз основа на общото количество на произведената електрическа енергия в страната за съответния период. Настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение ДКЕВР се е съобразила и е приложила принципите, регламентирани в чл. 24, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕ, защото разполагаемостта за производство на електрическа енергия е определена за да се осигури такова количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - битовите потребители и предприятия с до 50 души нает персонал и с годишен доход до 19,5 милиона лв. В конкретната хипотеза спорните квоти са определени в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, защото са съобразени с данните за общото количество, необходимо на крайните потребители за регулирания пазар при отчитане на необходимата енергия за технологични разходи и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за потребителите. Оттук следва изводът, че е отчетено участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на индивидуалните им квоти върху регулираната цена, по която общественият доставчик продава енергия на крайните снабдители, и това означава, че са спазени нормативните изисквания, предвидени във връзка с регулаторните правомощия на ДКЕВР. Относно сравненията на жалбоподателя с "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД, "Топлофикация Русе" и др. съдът намира, че е некоректно, защото те се обосновават само с икономически, но не и с правен интерес - другите дружества не са адресати на процесната част решението на ДКЕВР и не са конституирани като страни в настоящото производство, с оглед на което обсъждането им в този процес е недопустимо. Следва да се има предвид обстоятелството, че в текста на обжалваното решение изрично е посочено, че предвид изискванията на чл. 93а от ЗЕ и сключените дългосрочни договори по чл. 19, ал. 3 от НРЦЕЕ поотделно между "Ей И ЕС ЗС Марица Изток 1 " ЕООД, "ТЕЦ Марица Изток 2" ЕАД, и "Енел Марица Изток 3" АД от една страна и "НЕК" ЕАД от друга страна, спрямо изброените централи, не се определят индивидуални квоти, тоест фактическата обстановка относно посочените от жалбоподателя централи е различна. Горепосочените изводи не се опровергават и от приетите комплексни съдебни експертизи /КСЕ/ - основна и допълнителна. На стр. 11 от КСЕ е отразено, че разполагаемостта на дружеството - жалбоподател е определена с решението въз основа на предоставената информация от "ЕСО" ЕАД, включваща данни за брутната разполагаемост, производството и разполагаемостта за студен резерв и допълнителни услуги. На стр. 14 експертите са вписали, че нетната разполагаемост на "ТЕЦ Варна" ЕАД е формирана по механизма, посочен в чл. 5 от Методиката на база данните от системния оператор, съобразно чл. 14 от същата методика. В този смисъл е и отразеното становище на експертите на стр. 16 от КСЕ, според които предложената със заявлението на жалбоподателя разполагаемост за собствени нужди е 9,18%, и тя е редуцирана от ДКЕВР на 9,12 %, след съобразяване с отчетната стойност на това дружество за 2010 г., възлизаща на 9,094 %, което означава, че е налице несъществена корекция, в размер само на 0,08 %. На стр. 19 от КСЕ е вписано, че ДКЕВР е съобразила необходимите за "ТЕЦ Варна" ЕАД количества студен резерв и допълнителни услуги, по данни, предоставени от "ЕСО" ЕАД, в съответствие с чл. 14 от Методиката. Във връзка с констатациите на стр. 12 от заключението на вещите лица ДКЕВР е предоставила по искане на жалбоподателя писмо със справка от "ЕСО" ЕАД за процесния период с коректни данни за разполагаемостта на жалбоподателя и останалите централи. Съдът констатира, че ДКЕВР е изпратила с писмо от 28.03.2011 г. искане до "ЕСО" ЕАД искане за предоставяне на необходимата информация, в отговор на което е получено писмо от 8.04.2011 г., с което системният оператор уведомява Комисията, че исканата информация е предоставена, като приложение към заявление за утвърждаване на цена за достъп до електропреносната мрежа вх. № И-13-41-6/31.03.2011 г. По делото е предоставена справката, приложена към писмото от 8.04.2011 г. за "Прогнозни брутни разполагаемости за студен резерв и спомагателни услуги в МW*h за периода 1.07.2010 г. до 30.06.2011 г.", която е приложена към горепосоченото заявление на "ЕСО" ЕАД от 31.03.2011 г., но в заглавието на цитираната справка е допусната фактическа грешка в изписването на регулаторния период от системния регулатор, изразяваща се в това, че вместо "1.07.2011 - 30.06.2012 г." е вписано "1.07.2010 - 30.06.2011 г." В случая е допусната техническа грешка, която не се отразява на законосъобразността на процесното решение, защото количествата електрическа енергия за разполагаемост на "ТЕЦ Варна" ЕАД са изчислени на база на горепосочената справка и нетната разполагаемост на производителите, включително и на жалбоподателя, необходима през ценовия период 1.07.2011 - 30.06.2012 г. за снабдяване на потребителите е изчислена въз основа на предоставената информация в изпълнение на изискванията на глава Трета от Методиката от страна на "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД, електроснабдителните дружества и крайните снабдители. В този смисъл е и приетата КСЕ, според която конкретната определена разполагаемост по отношение на "ТЕЦ Варна" ЕАД е изчислена по механизма, посочен в чл. 5 от приложимата Методика, като е съобразен фактът, че жалбоподателят не е представил в ДКЕВР ремонтна програма с посочени дни, в които се извършват планови ремонти по блокове за процесния период, като утвърждаването на ремонтната програма следва да е извършено от управителния съвет на дружеството, след което програмата да е предложена за съгласуване от "ЕСО" ЕАД, съобразно чл. 109, ал. 3 от ЗЕ. На стр. 17 от приетата КСЕ е отразено, че ДКЕВР се е съобразила и с постъпилата информация за отработени часове на блокове 1, 2 и 3, в съответствие с Комплексно разрешително № 51/2005 г. Това е така, защото при при утвърждаване на оспорените индивидуални квоти са ползвани данните към заявлението за утвърждаване на цена за електрическа енергия с вх. № Е-13-15-2/30.03.2011 г., съдържащи се в обосновката на дружеството в т. 2.1. "Брутно електропроизводство", подточка А, където е отчетено ограничено производство на блокове 1, 2 и 3, съгласно дерогацията по промененото Комплексно разрешително № 51/2005 г. В случая е отчетено и обстоятелството, че местоположението на централата има стратегическо значение за електроенергийната система в североизточна България, което е свързано със сигурност в снабдяването с електроенергия в района, предвид на което "ЕСО" ЕАД планира в своите графици работата на "ТЕЦ Варна" ЕАД, особено в летния туристически период, когато има увеличено потребление. При преценяване основателността на оплакванията на жалбоподателя за нарушения на материалноправните разпоредби, настоящият съдебен състав отдава правно значение и на установеното противоречие между твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, с която е сезиран съдът и доводите му, които са развити в подаденото от "ТЕЦ Варна" ЕАД заявление в ДКЕВР с вх. № Е-13-15-2/30.03.2011 г., в което е обоснована необходимостта от по-голяма квота от произведена електроенергия, която да се продава на регулирания пазар, тъй като неговата цена е неконкурентно способна на свободния пазар. В жалбата до съда - обратно е развито становището, че на дружеството - жалбоподател е необходима по-голяма квота, която да продава на свободния пазар. С оглед прогнозния характер на процесното решение на ДКЕВР, съдът счита, че при определяне на спорните индивидуални квоти на разполагаемост Комисията е съобразила представеното от заявителя писмо изх. № 768/30.03.2011 г., съдържащо отчетна информация за 2010 г. и Приложение № 2 "Технико-икономически показатели в производството на електроенергия в "ТЕЦ Варна" ЕАД за 2010 г." - т. 3.1., в което е отразено, че за 2010 г. дружеството има практически нулева реализация на енергия на свободния пазар - през второто тримесечие е реализиран само 1 МВтч и 0 МВтч за останалите тримесечия. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата. На основание на горното и на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Съдът констатира, че в приложения по селото списък за разноските на ДКЕВР е вписана претендирана сума, възлизаща на 2000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на комисията. Към списъка е приложен Договор за правна защита и съдействие от 5.10.2011 г., с който ДКЕВР е възложила на адв. Славов да осъществи правна защита по общо 8 броя административни дела, под № 1 от които е вписано настоящото адв. д. № 10113/2011 г. и е приложен платежен банков документ за извършено плащане в общ размер 8000 лв. Оттук може да се извлече заключение, че по горепосочените 8 броя дела е договорена и съответно заплатена равна сума, тоест по настоящото дело действително направените разноски са в размер на 1000 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, която сума следва да се заплати на ДКЕВР от жалбоподателя. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, Върховният административен съд, четвърто отделение