Решение № 94 от 14.2.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002101810/2023 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. Й. А. против решение № 263533/22.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 14058/2019 г. от ІІІ-в състав на СГС. Третото лице – помагач оспорва касационната жалба, с писмен отговор. От ответника не е постъпил писмен отговор. В открито съдебно заседание представител на ответника по касационната жалба я оспорва. Касационното обжалване е допуснато с определение № 3539/15.11.2023 г., по правния въпрос, при нередовност на исковата молба, длъжен ли е въззивния съд да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите, съобразно изискването на чл.129 ГПК. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Това тълкуване е възприето с т.5 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, твърденията по исковата молба са, че ищецът преди датата на предявяване на иска - 12.03.2018г. е узнал, че ответникът е прехвърлил вземането си спрямо него на цесионера на основание договор за цесия от 10.12.2012г.., но въпреки това е посочил като ответник цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, касаещо материалноправната легитимация на посочения ответник и наличието на правен интерес при така посочените страни, като за въззивния съд е съществувало задължение да констатира това противоречие, съгласно разпоредбата на чл.129 ГПК. Съдът е следвало да остави без движение исковата молба, с указания да се обоснове правния интерес от предявения против цедента иск, като при неизпълнение на тези указания е следвало да прекрати производството, поради липса на правен интерес. Като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Горното тълкуване, дадено с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, води до извод, че постановеното по делото решение от въззивния съд следва да се обезсили, като делото се върне на СГС, за изпълнение на правомощията на съда по чл.129 ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и настъпилото след подаването на касационната жалба и образуването на касационното производство пред ВКС правоприемство между третото лице – помагач и ответника по делото. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се определят от съда при разглеждане на делото по същество, съобразно неговия изход. Водим от горното, състав на ВКС