Решение № 78 от 30.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 147/2018 г.

Решение № 78 от 30.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 147/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на глава ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. Г. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 500/2012 г., по описа на Районен съд - гр. Плевен. В искането се твърди, че осъденият не е привличан в качеството на обвиняем, разследването не му е предявено и поради това той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Релевират се доводи и за допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното съдебно производство по делото. Претендира се и несправедливост на наложеното наказание, несъответстващо по вид и размер на целите на чл. 36 от НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване и пледират за неговото уважаване. Представителят на Върховна касационна прокуратура на първо място пледира за оставяне на искането без разглеждане, тъй като е подадено на 24.01.2018 г., а осъденият е бил уведомен за влязлата в сила присъда на 12.10.2015 г., когато е бил задържан в Обединено Кралство Великобритания във връзка с изпълнение на Европейска заповед за арест. Прокурорът изразява и становище, че ако бъде прието за допустимо, искането следва да бъде уважено, тъй като осъденият не е знаел за воденото срещу него наказателно производство, по което е бил разпитван единствено в качеството на свидетел. Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните, изложени в искането за възобновяване и в съдебното заседание, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено от лице, което има право на това. Спазен е и срокът, визиран в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. От приложената по делото справка от Районна прокуратура - Плевен и приложената към нея Европейска заповед за арест е видно, че осъденият И. е бил задържан от властите на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия на 12.10.2015 г. във връзка с изпълнение на заповедта. На 03.11.2015 г. е бил освободен под "гаранция", с каквато мярка е бил до предаването му на българските власти на 25.08.2017 г. На 28.08.2017 г. С. И. е постъпил в Затвора - гр. Плевен за изтърпяване на наказанието, наложено му с присъдата на РС- гр. Плевен. При така установеното, действително осъденият е узнал за влязлата в сила присъда на 12.10.2015 г., но реално е имал физическа възможност да се запознае с материалите по делото, да упълномощи защитник и да направи искане за възобновяване на наказателното производство, едва след привеждането му в Република България, както е и сторил на 24.01.2018 г., поради което настоящият съд намира, че срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК е спазен. Разгледана по същество, молбата за възобновяване на наказателното производство е и основателна. От материалите, събрани по делото, се установява, че досъдебното производство № 102/2011 г., по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен е било образувано на 11.01.2011 г. срещу С. Г. И. за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК. В същото производство С. И. е разпитван два пъти в качеството му на свидетел и е проведена очна ставка между него / отново в качеството му на свидетел/ и пострадалата. Единадесет месеца по-късно, на 29.12.2011 г. И. е привлечен като обвиняем, в негово отсъствие, тъй като не е намерен на адреса, на който е живеел, като е установено, че три месеца по-рано е напуснал страната. Постановлението за привличане на И. като обвиняем е било предявено на адвокат Н. М., като е отбелязано, че той представлява обвиняемия по силата на пълномощно от 29.07.2011 г. / л. 36 от ДП/. В пълномощното не е отразено по кое дело и пред кой орган адвокат М. е упълномощен да представлява С. И., както и в какво качество на последния. Досъдебното производство по делото е приключило с изготвянето на обвинителен акт срещу С. И. за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и внасянето му за разглеждане в Районен съд - гр. Плевен, където било образувано НОХД № 500/2012 г. След проведено общонационално издирване на подсъдимия И., РС- гр. Плевен дал ход на делото в негово отсъствие, като преценил, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Първоинстанционното производство приключило с постановяване на присъда № 228 от 07.11.2014 г. по НОХД № 500/2012 г., с която РС- гр. Плевен признал С. Г. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и го осъдил на наказание две години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК била приведена в изпълнение и присъда № 503/2008 г. на РС- гр. Плевен, с която И. бил осъден на шест месеца лишаване от свобода. По протест срещу първоинстанционната присъда, в Окръжен съд - гр. Плевен било образувано ВНОХД № 1010/2014 г., като с решение № 273/17.12.2014 г. по същото дело, тя била потвърдена изцяло. При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Разпоредбата на чл. 423 от НПК дава възможност на задочно осъдения да иска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при условие, че не се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство. Това е предопределено от предоставените в нормата на чл. 55 от НПК права на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, между които е правото да участва лично в наказателното разследване през всичките му фази и стадии, чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения. В конкретния случай, осъденият И. не е бил привлечен лично като обвиняем в образуваното срещу него наказателно производство, по отношение на него не са били взети мерки за процесуална принуда, които да са го задължавали да не напуска местоживеенето си без разрешението на водещите разследването. Реално три пъти доброволно се е явявал за извършване на процесуално - следствени действия, като е бил разпитван два пъти в качеството му на свидетел и е участвал в проведената очна ставка между него и пострадалата. Обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано срещу него, не го е задължавало да бъде на разположение на органите на досъдебното производство, които по неизвестни причини не са могли в рамките на единадесет месеца, да преценят дали да му повдигнат обвинение или не. С оглед на изложеното, искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Делото следва да бъде върнато на досъдебното производство, тъй като още на тази фаза е започнало задочното производство. Тогава е било допуснато и съществено процесуално нарушение, като постановлението за привличане на обвиняем е предявено на защитник, който не е бил упълномощен от С. И. да го представлява по същото наказателно производство, в качеството му на обвиняемо лице. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на С. И. следва да бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", поради това, че той от години не живее на адресите, на които е регистриран, пребивавал е в чужбина дълго време, което е наложило продължителното му издирване. Това обуславя наличието на реална опасност при друга мярка за неотклонение, И. да се укрие и с това да се възпрепятства своевременното провеждане и финализиране на наказателното производство. Предвид посочените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение