Решение № 9020 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7/2019 г.

Решение № 9020 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петкова от [населено място] срещу Решение № 2172/25.10.2018 г. по адм. д. № 2071/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-134/13.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № РП-2-15-0394691/2.04.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване /ДОО в ТП на НОИ - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди, че чл. 54 е, ал. 4 от ДОПК сочи недвусмислено прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, което не е сторено. Моли да бъде отменено съдебното решение и уважена жалбата. Претендират се и разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Разпореждане № РП-2-15-00394691/2.04.2018 г., на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е наредено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по Е20180698185, за периода 03.2018 г. сумата 37,21 лева. Определено е, че към момента на издаване на разпореждането длъжникът има изискуемо вземане от ДОО в размер на 37,21 лв. главница. Дължимото вземане е постановено с Разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., съгласно което Д. Петкова следва да възстанови сума, представляваща парично обезщетение за безработица по чл. 54б КСО в размер на 1 788,85 лева. - главница. Към 2.04.2018 г. задължението на лицето е в размер на 2 303,28 лева, от които 1788,85 лева е главницата и 514,43 лева- лихвата. Разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., при хипотезата на чл. 87, ал. 3 от АПК, е влязло в сила. Д. Петкова е работила в Районен съд – Пловдив на длъжност "призовкар" до 8.01.2012 г., когато със Заповед № 1157 от 27.12.2011 г. на председателя на съда е било прекратено трудовото й правоотношение поради дисциплинарно уволнение. След проведено съдебно оспорване, уволнението на Петкова било признато за незаконно, отменено е по съответния ред и тя била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в администрацията на съда, като било присъдено в полза на лицето и обезщетение за оставането му без работа за периода на незаконното уволнение от 9.01.2012 г. до 5.02.2012 г., в размер на 750 лв. и за периода от 21.02.2012 г. до 9.07.2012 г., в общ размер на 3 580 лв. Периодът е разделен на две, поради обстоятелството, че за времето от 6.02.2012 г. до 20.02.2012 година, Петкова е работила в "Силвер" ЕООД - гр. Пловдив на длъжност "крояч". На 19.03.2012 г. Петкова подала заявление в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което поискала отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 151-00-3469-1/26.03.2012 г. на ръководителя на "Осигуряване за безработица" в същото поделение на НОИ, заявлението на Петкова било уважено, като е констатирано, че същата има регистрация в Агенция за заетостта като безработна, считано от 24.02.2012 г., а последният трудов договор преди регистрацията е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. На лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 20.02.2012 г. до 19.01.2013 г. в размер на 18,83 лв. дневно, като не е спорно между страните, че същото е изплатено от фондовете на ДОО. С влязло в сила на 15.04.2014 г. Решение № 416/8.10.2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено Решение на РС – Асеновград по предявените от Петкова кумулативно съединени искове по чл. 344 КТ, работодателят – осигурител/ Районен съд – Пловдив/ е изплатил присъденото й обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ с платежно нареждане от 1.07.2014 г. Във връзка с коригиращи данни, подадени от РС – Пловдив до ТП на НОИ – гр. Пловдив, административният орган е уведомен за променените данни във връзка с трудовите и осигурителни права на лицето, включително с оглед минало време /от датата на уволнение/, като последващо и по искане на поделението са предоставени и данни за съдържанието на влязлото в сила съдебно решение и изплащането на дължимото съгласно него обезщете ние за оставяне без работа на служителя. Предвид тези данни, ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - Пловдив издал разпореждането от 11.05.2015 г., с което е разпоредено Петкова да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за времето от 21.02.2012 г. до 8.07.2012 г., т. е. периодът, за който й било присъдено и изплатено обезщетение по КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение в общ размер на 1 788,85 лева. главница. Предвид влизане в сила на този акт, се пристъпило към издаване на Разпореждане № 4021-15-38 от 9.11.2015 г., изменено с Разпореждане № 4021-15-40 от 17.12.2015 г., и двете на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, с което било наредено събирането от длъжника на вменената сума, ведно с натрупаните до този момент лихви, като с актовете бил избран и способът за погасяване – чрез прихващане на вземането на ДОО, произтичащо от неправилно получено парично обезщетение за безработица от страна на Петкова в общ размер на 1 860,99 лева главница и лихви, от изискуемо вземане на самото лице към ДОО – лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО – до размера на задължението, а именно сумата от общо 291,16 лв. за времето до 31.12.2015 г. и последващо по 27,97 лв. месечно до окончателното погасяване на дълга. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспореното решение на Административен съд- Пловдив. С решението на съда правилно е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. С влязло в сила разпореждане на ръководителя на контрола по разходите за ДОО при ТП на НОИ - Пловдив е определено, че Петкова дължи възстановяване на сумите, получени като парично обезщетение за безработица за времето от 21.02.2012 г. до 8.07.2012 г. и този въпрос не следва да бъде разглеждан и решаван отново в настоящото съдебно производство, тъй като не представлява предмет на спора по делото. Поради това са неотносими наведените доводи в касационната жалба относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от Д. Петкова поради неправилно приложение на законовите разпоредби. С процесното решение на директора на ТП на НОИ е потвърдено само разпореждането за прихващане на определеното с влязъл в сила акт вземане със вземането, което Петкова има към ТП на НОИ по обезщетение за безработица. Според разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По този начин правният институт на прихващането е изрично нормативно уреден в КСО като способ за изпълнение на вземанията на ДОО с предмет добросъвестно получени осигурителни плащания, като разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО изключва задълженията към ДОО и прихващането на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО от забраната за принудително изпълнение върху паричните обезщетения и помощи от ДОО. Решението на Административен съд- Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва се остави в сила. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100,00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,