Решение № 13296 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2016 г.

Решение № 13296 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 1631 от 17.10.2016 г., постановено от Административен съд Б., пети състав по адм. д. № 929/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 1200 лв. Алтернативно, в случай, че обжалваното решение бъде оставено в сила, прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Ответникът СДЖ "С. - Василеви и сие", с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/739 от 22.02.2016 г., издадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране по подадена заявление за подпомагане с ИД № 02/04/1/0/02557 от 04.06.2015 г. с предмет на инвестицията "Закупуване на специализирана техника за отглеждане на биологично етеричномаслени култури", включваща разходи за зърнокомбайн, трактор, прикачена пръскачка, зърнотоварач и изготвяне на бизнес план. Съдът е отменил оспорената заповед. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, решаващият съд приема, че в заповедта като фактическо основание за нейното издаване е посочено, че подаденото от жалбоподателя заявление не отговаря на условието на т. 2.1 от заповед № РД-09-2013/27.03.2015 г. на МЗХ, в която като краен срок за прием на заявления за подпомагане за инвестиции за закупуване на земеделска техника е определена дата 18.05.2016 г. Съдът обаче счита, че от изложените в заповедта фактически основания не става ясно защо административният орган е приел, че заявлението следва да отговаря именно на това условие, при положение че в него жалбоподателят изрично е посочил, че то е по т. 2.3 от тази заповед, съгласно която крайният срок за прием на заявления за подпомагане, включващи инвестиции, които попадат в обхвата на т. 2.1 и т. 2.2. от същата заповед е до 08.06.2015 г. Не са изложени конкретни съображения, мотивирали извод в посочения смисъл. Съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Съдът приема, че оспореният отказ за финансиране на заявлението на жалбоподателя е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. С оглед установените в производството релевантни факти, съдът приема, че зърнотоварачът KLEVER, модел MZS 90 - 1 брой, посочен в заявлението за подпомагане, не представлява земеделска техника, поради което административният орган неправилно е приел, че същото е следвало да бъде подадено в срока по т. 2.1 от заповедта на МЗХ. Този извод е направен при съобразяване на приета по делото техническа експертиза, която съдът е кредитирал и от която е установено, че зърнотоварачът не се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата, защото предназначението му е да товари и премества зърно и семена, без да ги наранява, без да напуска склада, т. е. да товари вече прибрано в склада зърно. Зърнотоварачът е ограничен от захранващ кабел, включен към ел. табло в склада, което прави невъзможно използването му навън и не е възможно той да работи като прикачен инвентар към трактор, защото не е предвиден за това. С оглед на установеното, съдът приема, че посочената техника не попада в легалната дефиниция на § 1, т. 12 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (Наредба № 9/2015 г.), поради което неправилно административният орган е съобразил неприложим за случая краен срок за подаване на заявлението за подпомагане. По тези мотиви съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основание за отмяна. Обоснован е правният извод на решаващия съд за немотивираност на оспорената заповед. За да постанови отказ от финансиране по подаденото заявление, административният орган е посочил, че заявлението за финансиране е подадено извън срока, посочен в т. 2.1 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ. Със заповедта на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. министъра на земеделието и храните, сега министър на земеделието, храните и горите, е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1. В т. 2.1 от заповедта е определена крайната дата за прием на заявления за подпомагане за инвестиции за закупуване на земеделска техника. В т. 5 от заповедта е посочено какво включват в инвестициите по т. 2.1, като в тази част заповедта преповтаря легалната дефиниция, дадена с разпоредбата на § 1, т. 12 от Наредба № 9/2015 г. Противно на доводите изложени в касационната жалба, в заявлението за подпомагане - наименование на проекта, е посочено закупуване на специализирана техника за отглеждане на биологични етерични маслени култури. Също така е посочено, че бенефициента, кандидатства по 2.3 по заповедта за определяне на прием. В оспорената заповед единствено се посочва, че заявлението не отговаря на условието на т. 2.1 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ, без да са посочени конкретни фактически основания, при съобразяването на които административният орган е приел, че инвестицията е изцяло за закупуване на земеделска техника. Фактически основания за прилагане именно на този срок не са изложени и в приложените към преписката отчет за съответствие и докладна записка на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Неизлагането на мотиви, поради които административният орган е приел, че срокът за прием на заявление е този посочен в т. 2.1 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно приема решаващият съд. След като в заявлението за подпомагане изрично е посочено, че предмет на инвестицията е закупуване на специализирана техника и се подава в срока по т. 2.3 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ, административният орган е имал задължение да изложи фактическите основания, поради които приема, че инвестицията е изцяло за закупуване на земеделска техника и е приложим посочения в заповедта срок за подаване на заявлението по т. 2.1. С оглед приета по делото съдено-техническа експертиза, правилен е изводът на решаващия съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно експертното заключение зърнотоварачът KLEVER, модел MZS 90 - 1 брой, посочен в заявлението за подпомагане, не представлява земеделска техника по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 12 от Наредба № 9/2015 г., както и в т. 5 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ. Експертното заключение е изготвено след анализ на техническите характеристики на заявената техника и не е оспорено от ответника по предвидения процесуален ред - с искане за повторна или допълнителна експертиза. Изводите на вещото лице не се оборват от други обективни доказателства, поради което правилно съдът е кредитирал експертното заключение и е стигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочената в оспорената заповед т. 2.1 от заповед № РД-09-2013 от 27.03.2015 г. на МЗХ е относима за инвестиции, свързани със закупуването само на земеделска техника, докато в случая инвестицията е закупуване на земеделска техника зърнокомбайн, колесен трактор и прикачна пръскачка и на зърнотоварач, който не е земеделска техника. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за производството разноски. В касационното производство ответникът СДЖ "С. - Василеви и сие" е представляван от адв. Кожухарова, която е изготвила писмен отговор и писмено становище по касационната жалба. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че за процесуалното представителство е уговорен и платен изцяло хонорар в размер на 500 лв. Направено е искане за присъждане на разноски по делото и е представен списък на разноските. До този доказан размер следва да бъде уважено искането за присъждане на сторени по делото разноски от ответната страна. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като хонорара е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение