Решение № 7099 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2008 г.

Решение № 7099 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14157/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. Н. от гр. Б. против решение № 989/20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 992/2008 г. от Административен съд гр. Б. Касационният довод е за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Благоевград възразява в писмено становище срещу касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение административният съд отхвърля жалбата на К. А. Н. против заповед № 1247/05.08.2008 г. на директора на Областна дирекция "Полиция" - Благоевград, с която на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) му е наложена принудителна административна мярка-забрана за напускане на Република България и забрана за издаване на паспорт до реабилитацията му. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че са налице материалноправните предпоставки на хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, т. е. лицето да е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и за това деяние то да не е реабилитирано, които да обосноват прилагането на ограничителната мярка. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа нарушение на материалния закон от решаващия съд, поради приетото спазване на изискването за форма на административния акт. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена в предвидената форма и от компетентен орган при спазени процесуалноправни и материалноправни разпоредби. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, касаторът е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Срокът на наложената принудителна административна мярка е до реабилитацията му. Административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. В хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС за законосъобразността на издадения акт е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат и липсата на допуснати съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила по време на административното производство. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезиса на разпоредбата, административният орган няма задължение да излага. След като с оспорената заповед административният орган отказва издаването на задграничен паспорт при наличие на фактическите обстоятелства, субсумиращи се в приложимата правна норма, същият упражнява властническите си правомощия в рамките на предоставената му от закона възможност. Разсъжденията на първоинстанционния съд са в този смисъл, поради което решението за отхвърляне на жалбата на Н. против принудителната административна мярка като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото решение. По повод възражението на касатора за преценка на личността на субекта на ограничението при съдебната проверка за законосъобразност на заповедта на директора на ОДП касационната инстанция счита, че актът следва да се преценява както през призмата на всички основания за законосъобразност на издаването му, така и с оглед личното поведение на адресата на ограничението. В конкретния случай касаторът извършва умишлено престъпление и то като непълнолетен. Това обстоятелство е достатъчно за да определи личното му поведение като достатъчно сериозна заплаха за интересите на обществото и забраната да напуска пределите на страната и отнемането на паспортите не надхвърля необходимото за постигане на целта на закона. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение