Решение № 7876 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2016 г.

Решение № 7876 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. от гр. гр. С., срещу решение № 3945/9.6.2016 г., постановено по адм. д. № 11900/2015. г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2957 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ, с което му е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 1957,95 лева по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и в размер на 677,69 лева по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ лева. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно не установил липса на основания за отказано финансиране, а относно процесните имоти допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като безкритично и "едностранчиво" съобразил изводите си с приетата съдебно-техническа експертиза и не осъществил инцидентен контрол върху заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на относимите наредби и регламенти и на административно-производствените правила. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Хр. Василев и в писмена защита от 07.06.2017 г. поддържа касационната си жалба. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител, нито становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. На първо място счита, че в Уведомителното писмо, съдържащо таблици с отразените констатации, изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ и че правилно е приложен материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания следва да бъде оставен в сила. Допълва съображенията като сочи, че в конкретния случай е установена наддекларирана площ, представляваща 4,64% по СЕПП - 1,68 ха от заявени 36,17 ха и 5,32% по НР2 - 1,65 ха от заявени 32,68 ха, каквато е и констатацията в изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, поради което съдът правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20%, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 58 на Регламент на Комисията № 1122/2009 г., сумата по СЕПП е намалена с двойния размер на установената разлика. На второ- че косвен съдебен контрол в съдебно-административното производство на влязъл в сила и стабилен индивидуален административен акт е недопустим, както и че изложените в тази връзка съображения в мотивите на решението, подкрепени с доказателства, следва да бъдат споделени. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд- С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за финансово подпомагане УИН 22/270514/55505, УРН 617047, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. - по НР2 с мотиви, че при извършените специализирани теренни проверки е установено, че за части от 13,съответно 11 БЗС е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., съответно че от общо декларираната площ по СЕПП - 37,85ха недопустимата площ е 1,68ха и по НР2 от общо декларираната площ 32,68ха недопустимата за подпомагане е 1,65ха. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми/в лева/ и Таблица № 2-Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за били неверни - предвид направеното възражение до МЗХ от 06.01.2015 г. относно посочените в последното четири блока на земеделското стопанство срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г., а по-късно- и че чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. относно теренните проверки, въз основа на каквито е установена недопустимостта на терените за подпомагане, е отменена с решение № 1155/02.02.2015 г. по адм. д. № 10538/2014 г. на на ВАС. Т. обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка схема и мярка, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел първо от данните на извършени от ОСЗ -С. на 23.10.2014 г. теренни проверки, обективирани в пет протокола, утвърдени от Директор на ОД"Земеделие"-Б. за посочените по-горе площи, излизащи извън площите, допустими за подпомагане/л. 359 и сл. от делото/. На второ място съобразил нормата на чл. 39 от ЗПЗП, съгласно която земеделските стопани могат да получават директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, при наличие на посочените в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП предпоставки, а именно: заявените за подпомагане площи да са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 и размерът на използваната от земеделското стопанство площ/земеделски парцели са не по-малко от определените в чл. 38в от същия закон, както и безспорно установеното по делото, че наддекларирана площ представлява съответно 4,64% по СЕПП - 1,68ха от заявени 36,17ха и 5,32 % по НР2-1,65ха от заявени 32,68ха, и санкционираната площ е двойният размер на наддекларираната по СЕПП и НР2. Съобразил и обстоятелството, че възражението на оспорващия срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. относно четири блока на земеделското стопанство е преценено за неоснователно, видно от писмо на министъра на земеделието и храните изх. № 94-3462/29.05.2015 г. -че след извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (ПДП/ е налице непроменен резултат относно заявените площи . Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от Н. М.. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че 13-те, съответно 11 те БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че общият размер наддекларирана площ според РА по СЕПП е 1,68ха и по НР 2-1,65ха, а според него е 1,62ха по СЕПП и по НР 2,но че разликата според вещото лице се дължи на частите от 4 БЗС с определена от РА недопустима площ по-малка от 0,03ха, което е допустим толеранс на грешка и обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. По отношение на заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните-с мотиви за недопустимост на искането, не осъществил косвен съдебен контрол. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за първата схема, и на чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони и мярка 212"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"- за втората мярка. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба, без нарушения на процесуалните норми и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по процесните схема и мярка, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая данни за такива не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 7, ал2 от АПК. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства -протоколи от извършените теренни проверки, писмо изх. № 94-3462/29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните/л. 326 от делото/ и заключението на вещото лице безспорно установяват, че 13-те БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., който извод се налага и с оглед приложените към заключението и описани подробно в констативната част от заключението 5 протоколи за специализирани теренни проверки на място от 23.10.2014 г. на ОСЗ -С., утвърдени от Директор на ОД"Земеделие"-Б., неустановяващи промени в специализирания слой за 2014 г. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. От тази подзаконова регламентация следва, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в ДВ на 03.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от приложените протоколи за специализирани теренни проверки от 23.10.2014г, те са извършени при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Иначе казано, неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за отказано, респ. намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като процесните площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Настоящата инстанция намира за правилно определен и процентът наддеклариране - 4,64% за първата схема и 5,32 % по втората мярка, респ. и за правилно определена в оспореното УП санкционирана площ - двойният размер на наддекларираната по СЕПП и НР2. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото изводите в заключението на вещото лице не са оспорени от пълномощника на жалбоподателя, нито оборени по надлежния процесуален ред . Второ-защото съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените проверки. По отношение на довода за неправилно неосъществен косвен /инцидентен/ контрол върху законосъобразността на неоспорената по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ следва да се посочи, че тази заповед е извън предмета на настоящото дело. Няма колебания в практиката на ВАС, че такъв в съдебно-административното производство е недопустим. Този извод впрочем следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт . Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче оспорващият не се е възползвал от тази възможност . Възраженията, направени във връзка с посоченото по-горе, че процесните парцели са поддържани с "екстензивна паша, без косене", инвокирани едва в касационната жалба, по аргумент от чл. 208 АПК, са преклудирани. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,