Решение № 619 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2016 г.

Решение № 619 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Ш. против решение № 3/03.02.2016 г. по адм. дело № 241/2015 г. на Административен съд - гр. Ш., с което съдът е отменил решение № Реш. - 51 от 04.11.2015 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 2113-27-128/5 от 29.09.2015 г. на началник отдел "Пенсии". Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, И. М. И., от гр. Н. пазар изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 2113-27-128/5 от 29.09.2015 г. началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш. е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на И. М. И., от гр. Н. пазар, тъй като не е установил наличност на една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на правото, а именно 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд. С решение № Реш. - 51 от 04.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Ш., което е контролно-отменителен акт по своя характер, издаденото разпореждане е било потвърдено в рамките на задължителния административен контрол. Пенсионните органи са установили, че И. М. И. притежава осигурителен стаж от първа категория от 03 години, 02 месеца и 00 дни, от втора категория от 10 години, 01 месец и 19 дни и от трета категория 24 години, 11 месеца и 27 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 42 години, 11 месеца и 08 дни. Спорен между страните е осигурителният стаж, придобит от лицето за периода 01.01.1993 г. - 01.12.1994 г. - 1 г., 11 месеца и 00 дни на длъжности "технолог кравеферма" и "осеменител, технолог кравеферма" в ЗПК "Михайловски - Ж.", с. С. Михайловски, за който пенсионните органи са приели, че е от трета категория, тъй като длъжностите са били в звено "Управление" на кооперацията. Горните констатации са резултат от разпоредена проверка на разплащателните ведомости, съхранявани в Осигурителен архив и са обективирани в констативен протокол № КВ - 5 - 27 - 00073731/20.10.2015 г. От събраните по делото гласни доказателства, които първоинстанционният съд е кредитирал изцяло е установено, че за процесния период в кравефермата не е имало друг "осеменител" и тази дейност е била извършвана от И. И., а работното му място винаги се е намирало в оборите. Отчитайки, че в трудовата книжка длъжността за спорния период е отбелязана като "технолог кравеферма и осеменител", съдът е приел, че не е налице промяна в трудовите функции с извършваната работа като "осеменител", за която трудът за периода 01.01.1990 г. - 01.01.1993 г. е бил признат за втора категория, поради което и на основание т. 67 и т. 68 ПКТП (отм.) е приел, че процесният осигурителен стаж следва да бъде зачетен като придобит при условията на втора категория труд. Съгласно т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) от втора категория е труда на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Безспорно е, че трудът на "осеменителя" принадлежи към тази категория и този труд видно от длъжността която е заемало лицето то е продължило да изпълнява и за процесния период. Спорният въпрос е дали длъжността "технолог кравеферма" е променила трудовите функции. Пенсионните органи са кредитирали записа в разплащателните ведомости, приемайки че след като процесната длъжност е включена в звено "Управление" е налице промяна. Техният подход обаче не е последователен, защото и за периодите до 31.12.1992 г. И. е бил на длъжности "технолог кравеферма осеменител", "помощник-технолог осеменител племенно дело" съгласно отбелязванията в трудовата книжка, но явно досежно тях, записът в разплащателните ведомости е бил различен и поради това трудът, положен на тях, е бил зачетен от втора категория. Констатирайки визираните противоречия органите на НОИ е следвало да ги изяснят и с помощта на други доказателствени средства, което те не са направили и са постановили своите актове при условията на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд правилно е потърсил изясняване на противоречията между визираните факти и е достигнал до обосновани изводи, които с оглед наличния доказателствен материал следва да бъдат споделени. Съгласно т. 68 ПКТП при изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията си. Отчитайки, че с процесния осигурителен стаж материалноправните основания по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е възможно да бъдат изпълнени, съдът законосъобразно е изпратил преписката на органите на НОИ за издаване на нов акт. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие, серия Б, № 0000079068/01.12.2016 г. - възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение