Решение № 9134 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2018 г.

Решение № 9134 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Пеева от [населено място], чрез пълномощника й адв. Пейчев срещу решение № 509 от 20 декември 2017 г., постановено по адм. дело № 540/2017 г., по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 288 з-391 от 17 юли 2017 г. на началника на РУ – Козлодуй към ОД на МВР – Враца за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна решението и вместо него съдът да се постанови друго по същество на спора, с което да отмени процесната заповед, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – началникът на Районно управление - Козлодуй към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на жалба, подадена от И. Пеева - младши експерт, оперативен дежурен в ОДЧ на РУ – Козлодуй при ОД на МВР – Враца, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия закон, чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 4 от посочения, началникът на РУ - Козлодуй при ОД на МВР – Враца й е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отхвърли предявеното оспорване, инстанцията по същество е приела, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства като ги е обсъдил ведно с направените възражения на страните по делото и въз основа на тях е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия тричленен съдебен състав. По отношение на посоченото нарушение, визирано, в оспорената, пред Административен съд – Враца, заповед относно отправени заплашителни действия и обидни фрази от страна на полицейския служител към медицинския лица от спешния център на същата дата – 29 май 2017 г., деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – неспазване на правилата на Етични кодекс за поведение на държавните служители в МВР и прието за съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, правилен е изводът на съда за липсата на данни по отношение на процесното деяние. Инстанцията по същество законосъобразно е установила от приобщения доказателствен материал по делото, че досежно другото деяние, описано в заповедта, а именно, че на 29 май 2017 г. при напускане на оперативната дежурна част от Пеева е оставила в ОДЧ – Козлодуй служител, който не е компетентен да я замести, е в нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция Iз -1373/2010 г. за организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР, което е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник – министрите, главния секретар на МВР и на преките ръководители е прието за съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което законодателят е предвидил дисциплинарно наказание "порицание". С разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Инструкция Iз -1373/2010 г. за организация и реда за осъществяване на дежурство в МВР е прието, че по време на дежурство, длъжностните лица от звената за оперативно дежурство могат да напускат сградата на структурата само в следните случаи: 1. Да посетят местопроизшествие във връзка с изпълнение на законоустановените им правомощия; 2. По разпореждане на ръководителя на структурата; 3. По разпореждане на вишестоящото звено за оперативно дежурство; 4. При постъпване на извънредни ситуации, застрашаващи живота и здравето на служителите от звеното за оперативно дежурство. С ал. 2 от същата е предвидено изключение от изброените хипотези в предходната алинея, в частта досежно т. 4 – длъжностното лице може да напусне ОДЧ само при условие, че има компетентен орган, който да го замести. В случая, никоя от посочените хипотези в ал. 1 от чл. 14 на процесната инструкция не са осъществени, а също така и предвиденото изключение в ал. 2 от същата не е доказано от събрания доказателствен материал по делото. Касаторката на 29 май 2017 г., в качеството й на оперативен дежурен в ОДЧ на РУ – Козлодуй при ОД на МВР – Враца, е напуснала ОДЧ, без да иска разрешение е оставила служителя Д. Георгиев да я замества, който не отговаря на условията, заложени в ал. 2 на чл. 14 от инструкцията – компетентен орган да я замести. Възражението, че служителката не се е почувствала добре здравословно и за това е напуснала работно място и е отишла до болницата, също не установяват наличието на хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от инструкцията - при постъпване на извънредни ситуации, застрашаващи живота и здравето на служителите от звеното за оперативно дежурство, тъй като не е установено по делото, че ръководителят на структурното звено е уведомен за настъпилото обстоятелство. Неоснователно е оплакването, наведено от процесуалния представител на касаторката, че наличието на 24-часовото дежурство, давано от Пеева на 29 май 2017 г., е незаконосъобразно. С разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР се предвиждат 24 работни смени, а също така и в чл. 2, ал. 1 от цитираната по-горе инструкция изрично е посочено, че дежурството в ОДЧ е 24 часа и 7 дни в седмицата. Следва да се отбележи, че организацията на работния процес, в това число и 24 часовите дежурства е обстоятелство, което е ирелевантно към предмета на разглеждания спор, поради което възраженията, изложени в тази насока не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав. Посочените действия представляват нарушение на служебната дисциплина и следва да се квалифицира като виновно неизпълнение, произтичащите от служебното правоотношения задължения, поради което правилно административният съд е приел, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за срок от седем месеца. Размерът на наказанието е близо до законовия минимум, определен в чл. 200, ал. 2, изр. първо от ЗМВР – от шест месеца до една година. Правилна е преценката на първоинстанционния съд относно спазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от същия. С оглед на изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да се остави в сила като правилен, постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,