Решение № 8049 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2016 г.

Решение № 8049 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4895/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. С. Г. от [населено място] срещу решение № 975 от 18.02.2016 г., постановено по адм. дело № 4871 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно и необосновано съдът бил приел, че Г. е обезщетен с предоставяне на четиристаен апартамент в новостроящ се блок, а не парично със сумата от 4662 лв, преведена му по жилищно-спестовен влог в ДСК. Касаторът твърди, че четиристайният апартамент е изцяло заплатен от него, а не предоставен в обезщетение за отчуждения недвижим имот. По горните съображения касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед на кмета на СО в атакуваните й части като незаконосъобразна. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Г. С. Г. не се явява и не се представлява. Същият е депозирал подробни писмени бележки по същество, в които развива доводи за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител Е. Б. е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Г. С. Г. от [населено място] срещу Заповед № СО15-РД-43-1/18.02.2015 г. на кмета на СО, с която на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ са отменени заповеди № № РД-3-10/14.03.1989 г. и РД-41-872/19.06.1989 г. на председателя на ИС на СНС. С първата заповед на основание чл. 95 и чл. 98, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); е отчужден изцяло от Г. Г. в полза на държавата незастроен недвижим имот пл. № [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [жк], ул. [улица] за мероприятие АТЦ, озеленяване и водни площи, а с втората заповед на основание чл. 100 във вр. с чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.); на жалбоподателя като бивш собственик на отчуждения имот е предоставен в обезщетение апартамент № [номер], вх. [...омер], ет. [номер], бл. [номер] / нов [номер]/, [жк]. Обжалваната заповед № СО15-РД-43-1/18.02.2015 г. на кмета на СО е постановена в изпълнение на указанията по прилагане на материалния закон, съдържащи се във влязлото в сила решение № 70/12.10.2009 г. по адм. д. № 773/2009 г. по описа на АССГ, с което е отменен изричния отказ на кмета на СО, съдържащ се в писмо № 1194-Г-01 от 02.02.2009 г., да бъде отменено отчуждаването на незастроен недвижим имот пл. № 10 а, кв. 6 по плана на [населено място], [жк], ул. [улица], бивша собственост на жалбоподателя Г. С. Г.. За да отхвърли оспорването на атакувания пред него административен акт, АССГ е приел, че обжалваната заповед № СО15-РД-43-1/18.02.2015 г. на кмета на СО е постановена в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 773/2009 г. по описа на АССГ, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните законови разпоредби. В същата правилно е отбелязано, че влиза в сила едва след фактическото предаване с нарочен приемо-предавателен протокол на полученото имотно обезщетение. АССГ е заключил, че при постановяване на обжалваната заповед са спазени всички изисквания на чл. 31 от ЗОС, съгласно който отмяната на отчуждаването настъпва след възстановяване на полученото обезщетение. Съдът е приел за неотносими към предмета на спора както представените по делото доказателства за започналото срещу Столична община производство по принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 773/2009 г. /АССГ, така и направените от жалбоподателя искания за възстановяване размерите на отчуждения имот, промяна на предназначението му, издаване на скица за същия със строително петно, т. е. издаване на разрешение за строеж и др. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло решаващите изводи на АССГ за правилност на обжалваната заповед, съответно – за неоснователност на жалбата на Г. Г. срещу същата. Правилно АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е постановена в съответствие със задължителните указания, съдържащи се в мотивите и диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 773/2009 г. по описа на АССГ, поради което по силата на чл. 177, ал. 1 от АПК същата е издадена от компетентен орган и в съответствие с административнопроизводствените правила. Отделно от това обосновано административният съд е заключил, че обжалваната заповед съответства на материалноправните изисквания на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Правилно кметът на СО в обжалваната заповед е обвързал влизането в сила на отмяната на отчуждаването с връщането на получения в обезщетение недвижим имот- четиристаен апартамент в бл. ...-18 / сега 514/, [жк]. Неоснователни в този смисъл са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради несъобразяване с разликата в двата материалноправни института – института по отчуждаване и възможността за присъждане на имотно обезщетение по ЗТСУ (отм.); и института на отчуждаването по ЗОС / съответстващ на Конституцията на РБ т 1991 г. /, предвиждащ единствено и само парично обезщетение за отчуждаван за държавна или общинска нужда частен недвижим имот. Злоупотреба с право е да придобиеш имот в обезщетение по чл. 100 във вр. с чл. 103 от ЗУТ (отм.); - при действалия тогава правен институт на имотно обезщетение срещу отчужден за държавни нужди частен недвижим имот, а да търсиш отмяна на отчуждаването на база новия институт на отчуждаване по чл. 21 и сл. от ЗОС/приет едва през 1996 г/. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че на л. 135 – 136 от първоинстанционното дело е представена подписана от Г. Г. молба от 26.04.1989 г. за определяне начина на обезщетение, адресирана до председателя на ИК на ОНС [район], в която изрично е отбелязано, че за отчуждаване на собствения му недвижим имот пл. № [номер], кв. [номер], [жк], ул. [улица] Г. желае да бъде обезщетен с отстъпване на друг недвижим имот – четиристайно жилище. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,