Решение № 7576 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. О., гражданин на Афганистан, чрез адв. Я. Косарова срещу решение 4437 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 6566/2024 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърден обжалвания административен акт. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. М. О., гражданин на Афганистан, против решение 6767 от 10.06.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което по реда на чл. 68, ал.1, т. 1 от ЗУБ на основание чл. 75, ал.1 т. 2 и т. 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предпоставки по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. За да постанови този резултат административния съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административния съд е приел за законосъобразен извода на административния орган, че изложените по време на интервюто, причини за напускане на държавата на произход не могат да бъдат свързани с никое от условията визирани в чл. 8, ал.1 от ЗУБ, тъй като чужденецът не твърди да е бил обект на преследване от държавни органи, от партии или организации или недържавни субекти в страната си на произход. Не твърди лично за себе си и за семейството му да са имали проблем поради религия, която изповядват или заради етническата си принадлежност. Сочи, че един от братята му и баща му са напуснали Афганистан, но майка му и по-малкия му брат и сестрите му продължават да живеят там. Не е изложил твърдения да е бил заплашван лично или спрямо него да е упражнявана някаква форма на насилие, както и че няма данни да е бил осъждан или да е преследван от официалните власти, а и от правителството на талибаните в периода след 2021г. Не е служил в армията и не е преминал военна служба. При така представената бежанска история административния съд е приел, че законосъобразно административния орган е приел, че липсват законови основания да бъде предоставен статут на бежанец на чужденеца. Съдът е приел, че не са налице хипотезите на чл. 8, ал.4 от ЗУБ. На следващо място административния съд след извършена преценка на представената бежанска история и информация за обстановката в държавата по произход е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд е постановил съдебния акт единствено въз основа на представена справка, без да потърси други източници на информация. Настоящият състав счита, че представените справки съдържат информация за страната на произход на чуждия гражданин. Същата е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справките са изготвени в съответствие с "Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място във всяка справка. Същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Настоящата инстанция, счита че са изпълнени изискванията на Директива 2013/32/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 г. и Директива 2013/33/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 юни 2013 година. Въз основа на което следва да се приеме, че административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон, противно на твърдението на касационния жалбоподател. Видно от мотивите на съдебното решение, административния съд е извършил анализ на представените справки, въз основа на което обосновано е достигнал до извода, че не следва да приеме, че е налице въоръжен конфликт. Същото не се доказва и с представените пред настоящата инстанция справки. На следващо място несъстоятелно е твърдението, че административния орган е приел, че за чужденеца е цялата доказателствена тежест за установяване на фактите. Съгласно Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. Доказателствената тежест се носи от жалбоподателя за онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. След като не е представил други доказателства, посредством които да бъде установена друга различна фактическа обстановка от тази приета от административния орган в решението на Председателя на ДАБ, жалбоподателят трябва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с ненадлежното и пълно доказване на релевантните за правния спор факти и обстоятелства, поради което не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 75, ал.2 от ЗУБ. Неоснователен е реливирания от касатора довод, че административния съд неправилно е приел, че не са налице основанията по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Установено е, че М.О. не е членувал в политическа партия или организации, не е имал проблеми заради принадлежността му към етническа група, както и че не е имал проблеми с оглед религията, която изповядва. Не е бил задържан. Срещу него няма образувани дела, не е съден и не е бил осъждан. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради упражняваната професия от баща му и съществуващата евентуална заплаха спрямо него, поради това, че баща му е работил към ВК на ООН, не може да бъдат възприети като основателни спрямо кандидата за закрила. Следователно причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата му за предоставяне на бежански статут. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са налице. Ако и в страната по произход да е налице вътрешен въоръжен конфликт, то насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите в представената при разглеждане от първоинстанционния съд справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд намира, че не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания, а решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение