Решение № 6905 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2009 г.
ВАСVI отделение26.05.2009 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 269/2008 г. на Административен съд - гр. Видин. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр. Видин да заплати на лечебното заведение "АСМП - ИП - детски болести и детска кардиология - д-р Павлинка Цветкова", гр. Видин сумата 300 (триста) лева възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6905 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Видин, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Цветомира Димитрова, срещу решение № 122 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 269/2008 г. на Административен съд - гр. Видин. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение "АСМП - ИП - детски болести и детска кардиология - д-р Павлинка Цветкова", гр. Видин, да заплати на РЗОК - Видин (да възстанови) сумата от 510 лв., което задължение било разпоредено с писмо изх. № 29-07-765 от 24.09.2008 г. на касационния жалбоподател поради констатирано превишение на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД-2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост и за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател оспореното писмо е облигационна (гражданскоправна) покана за доброволно плащане и не съдържа волеизявление за принудително събиране на посочената в него сума, ако тя не бъде заплатена доброволно. Поради това то не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Но ако се приеме, че е административен акт, то същото е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От приетата като доказателство по делото Инструкция № РД-16-13 от 02.06.2007 г. за административен одит в РЗОК, утвърдена от директора на НЗОК, било видно, че процедурата за възстановяване на средства, заплатени в резултат на надвишени регулативни стандарти за СМД и МДД, е различна от санкционното производство по глава ХХ на НРД 2006, защото искането да бъдат възстановени неоснователно изплатените парични средства не било санкция, а било проява на гражданскоправния аспект на НРД-2006, според чиито разпоредби изправната страна по договор за медицинска дейност би могла да иска от неизправната страна доброволно възстановяване на паричните средства, изплатени в повече като резултат от превишението на одобрените регулативни стандарти. Тези доводи са неоснователни, а оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно. Касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД-2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика (повече подробности виж в Реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. на ВАС-VI отд., Реш. № 12360 от 18.11.2008 г. по адм. д. № 9727 от 2008 г. на ВАС-V отд. и др.). Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. Видин, че отменената от него писмена покана е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. При правилната материалноправна постановка, че финансовите параметри на дейността на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през 2008 г. са определени със закона за нейния бюджет (Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г.), в чиито чл. 1, ал. 2, редове 1.5.2. и 1.5.4. и чл. 3, ал. 2 и 4 са определени средствата за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико-диагностични дейности, процесуалният представител на касационния жалбоподател прави незаконосъобразен извод, че същият закон овластява НЗОК да определи административнопроцесуалните правила, по които да бъде установявано превишението на одобрената за всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ част от тези средства. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. тя е овластена всяко тримесечие да определя т. нар. регулативни стандарти - броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико - диагностични дейности, а с ал. 2 УС на НЗОК е овластен да утвърди ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал. 1. Редът, по който НЗОК, респ. РЗОК, ще събират изплатените в повече средства, като резултат на недопустимо превишаване на утвърдените регулативни стандарти, обаче е този по чл. 233 и 234 НРД 2006, както правилно е приел и Видинският административен съд. Постановеното от него решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е по принцип основателно, но следва да бъде съобразено с правилата на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото е с определен интерес - 510 лв. - на който съответства минимално възнаграждение от 100 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1). Заплатеното от лечебното заведение възнаграждение за един адвокат следва да бъде уважено до размера от 300 лв. - чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2 от цитираната Наредба № 1 - защото предметът на делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,