Решение № 2396 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2011 г.

Решение № 2396 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12040/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет-Варна против решение № 1915/20.07.11 г. по адм. д. № 3527/10 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Димитър Кирязов Странджалиев не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира, подадената от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Димитър Кирязов Странджалиев е решение № 2405-10, прието с протокол № 24 от заседание на Общински съвет Варна, проведено на 23,24 и 30.06.10 г., с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ вр. с чл. 129, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на кв. "Св. Никола", гр. Варна в частта досежно имот № 1413, урегулиран в УПИ IV-1413 с предвидено свободно застрояване. За да отмени с решението си така одобрения ПУП за имота, Административен съд-Варна е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - за предвидените по плана мероприятия от имота се завзема част по-голяма от 25%, че недопустимо от същия се образува част с неидентифициран собственик, както и че не са изпълнени изискванията чл. 16, ал. 4 ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, с обсъдените по-долу конкретни доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Първоинстанционният съд е преценил законосъобразността на обжалваното административно решение на плоскостта на възприетото от административния орган правно основание по чл. 16, ал. 1 ЗУТ за издаването му. С оглед това принципно правилни са изводите за одобряване на подробния устройствен план в нарушение на материалния закон, тъй като безспорно установено е, че за реализиране на предвижданията му /скица на л. 105/ от имота се отнема площ по-голяма от визираните в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ 25%. За осъществяване предвиденото с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ незабавно отчуждително действие на плана обезщетяването е с регулирания с плана остатък от поземления имот - чл. 16, ал. 5 ЗУТ, а законовото изискване пазарната стойност на последния да не е по-малка от тази на имота преди урегулирането му, се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ / чл. 16, ал. 4, изр. 3 ЗУТ/. Тъй като тежестта на доказване съгласно чл. 170, ал. 1 АПК е на административния орган, такова решение на комисията следва да е взето преди одобряването на плана за всеки имот. Отсъствието на такова решение води до отмяна на плана, одобрен на посоченото правно основание като незаконосъобразен. Извън горното следва да се има предвид и следното: Приложената на л. 105 графична част сочи, че с процесния план не се определят площи за мероприятията по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а се създават улици. Последните не влизат в определението "техническа инфраструктура" по § 5, т. 31 ДРЗУТ, от което следва, че приложима е разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. В тази връзка се констатира, че административният орган не е доказал законосъобразност на уличната регулация. С предвидената улица от имота на жалбоподателя се отделя маломерна част от север, в плана се запазва и съществуващ от югоизток достъп до имота. Според вещото лице не е съобразена и характеристиката на терена като свлачищен район. От тук следва, че планът не отговаря на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ - предвижданията му да са икономично осъществими и да създават условия за целесъобразно устройство на урегулирания поземлен имот. В допълнение следва да се има предвид, че в неоспореното от касационния жалбоподател заключение на съдебнотехническата експертиза е налице констатация относно липсата на задание за изготвяне на плана, императивно изискуемо с разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и 2 ЗУТ, което представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно като резултат, предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение