Решение № 631 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2008 г.

Решение № 631 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на А. Я. М. и С. А. Р. срещу решение от 12.12.2007 г., постановено по гр.д. № 261/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 6312/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от А. Я. М. и С. А. Р. срещу Я. А. М. и Д. С. В. иск за делба на жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи, хол, баня, тоалет и гараж с обща застроена площ от 60 кв. м. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК). Според касаторите съдът неправилно и необосновано, без посочване на конкретни правни норми е приел, че съпрузите М. (А. Я. М. и К. М., починала през 2004 г.) не са придобили процесния имот по давност. Изразява се становище, че след като е приел, че имота не е бил придобит по давност съдът е следвало да отмени издадения по реда на обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху имота на ответника Я. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делбата да бъде допусната и нотариалния акт на Я. М. да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Я. А. М. оспорва касационната жалба в писмена защита по делото. Ответницата Д. С. В. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК (отм.) от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли предявеният иск за делба, въззивният съд е приел, че имотът предмет на делбата е закупен с частен писмен документ, който поради неспазена форма не може да породи вещно правен прехвърлителен ефект, поради което и за да се придобие собствеността следва да се установи, че е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на 10 години. Приел е също така, че този срок към датата на исковата молба 15.12.2005 г. не е изтекъл, доколкото през периода от 1973 г. до 1996 г. е съществувала забрана за придобиване на имоти, представляващи държавна или общинска собственост по давност. Такава възможност е възникнала едва през 1996 г. като от тогава до 2005 г. десетгодишния период не е изтекъл. Доколкото собственост, респ. съсобственост между съделителите на процесния имот не е установена съдът е приел, че искът за делба е неоснователен. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, и е необосновано. За да постанови своето решение въззивният съд очевидно (доколкото липсват изрични мотиви в тази насока) е приел, че процесната жилищна сграда и гараж са построени върху земя - частна общинска собственост, тъй като с изменението на чл. 86 Закона за собствеността (ДВ, бр. 33/1996 г.) се дава възможност за придобиване по давност именно на имоти частна общинска собственост. Този извод на съда обаче е голословен, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства относно собствеността и статута на земята, върху която е била построена жилищната сграда и гаража. Доколкото въпросът за собствеността върху земята в случая влияе на изводите относно собствеността, респ. съсобствеността на имота, предмет на делбата, съдът е имал основание да остави исковата молба без движение и съобразно изискването на чл. 278, ал. 1, б. "б" ГПК да укаже на ищците да представят удостоверение или скица, издадена от съответната общинска служба, които да съдържат данни относно статута и собствеността на земята върху която са изградени сградата и гаража. Съдът е разполагал и с процесуалната възможност да назначи съдебно - техническа експертиза, която да извърши съответните проверки и даде заключение в тази насока. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил своето решение при съществено процесуално нарушение довело до решаване на спора при непълнота на доказателствата. Същевременно при преценяване на въпроса за придобивната давност съдът неправилно е приел, че с предявяване на исковата молба придобивната давност в случая е била прекъсната. Разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД във вр. чл. 84 ЗС в случая не се прилага. Същата би имала отношение в хипотеза когато е предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, като се прекъсва неговата придобивна давност, но не и в настоящия случай. По отношение на това дали е изтекла придобивната давност и за кого следва да се съобрази разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК според която при постановяване на решението съдът взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти. Тоест, съдът е следвало с оглед останалите данни по делото за това кой и за кого владее имота да съобрази дали придобивната давност е изтекла към датата на постановяване на съдебното решение. Като не е сторил това въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което с оглед разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и обстоятелството, че гаражът по принцип представлява самостоятелен обект на собственост с произтичащите от това последици. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.