Решение № 10426 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2010 г.

Решение № 10426 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът ДОУИ - В. моли да бъде отменено решение № 113/3.06.2010 г. по адм. д. № 18/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която ДРА № 210/16.09.2003 г. на ТДД - В. е обявен за нищожен, а също и в частта, с която ДРА е отменен в частта за непризнат данъчен кредит 14 950,53 лв. по фактури на "Марико" ЕООД и "Матарезе" ЕООД като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Следвало съдът да приложи чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.), тъй като доказателства за начисляване на данъка от двама от доставчиците са представени едва в съдебното производство. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от ЕТ "Делта - Ц. К." против решението в частта, с която жалбата против ДРА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Моли ДРА да бъде отменен и в тази част, и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение окръжният съд, е обявил за нищожен ДРА № 210/16.09.2003 г. на ТДД - В. в частта, с която за м. 11.2001 г. са определени данък с лихви по ЗДДС (отм.) за внасяне, отменен е ДРА в частта за непризнат данъчен кредит общо14 950,53 лв. по фактури на "Марико" ЕООД и "Матарезе" ЕООД, признат е данъчен кредит по тези фактури в посочения размер и е отхвърлена жалбата на касатора против ДРА в останалата й част за непризнат данъчен кредит по фактури на "Принтсофт" ЕООД, ЕТ "МГ- трейд - Р. П." и по фактура № 197/26.11.2002 г. на "Марико" ЕООД, и е осъден търговецът да заплати на ДОУИ - В. 498,60 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.). В мотивите си съдът е приел, че ДРА в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за м. 11.2001 г. е издаден от некомпетентен орган, тъй като за същия период е издаден ДАПВ № 2306/19.12.2001 г., с който са прихванати суми по справката-декларация за м. 11.2001 г. срещу изискуеми данъчни задължения и е следвало за м. 11.2001 г. ревизията да се извърши по чл. 115 ДПК (отм.), като да бъде възложена по чл. 116 ДПК (отм.) от регионалния данъчен директор. Последното изискване не е изпълнено и за м. 11.2001 г. ревизията е възложена от некомпетентен орган, а издадения ДРА е нищожен тази част. Изводът на съда е правилен и съобразен с чл. 115, ал. 1 и чл. 116 ДПК (отм.). Съдът е приел, че доставчиците не са били намерени на данъчните им адреси, не са представили поискани им по чл. 50 ДПК (отм.) доказателства, не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и на основание чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) с ДРА не е признат данъчния кредит по спорните фактури. Съдът е отхвърлил жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите на ЕТ "Христи - Н. Х.", "Принтсофт" ЕООД, ЕТ "МГ - трейд - Р. П." и по фактура № 197/26.11.2002 г. на "Марико" ЕООД, тъй като не е установено начисляване на данъка по изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). На вещото лице не са били представени съответните счетоводни регистри, за да установи отразен ли е данъкът като задължение към бюджета в счетоводството на доставчиците. По останалите фактури на "Марико" ЕООД и "Матарезе" ЕООД вещото лице е дало заключение след проверка в счетоводствата на тези доставчици, че данъкът е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и счетоводствата на двамата доставчици са водени редовно по изискванията на ЗСч (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно дължимия от ревизираното лице данък върху добавената стойност с лихви за ревизираните периоди в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Неоснователен е доводът на ревизираното лице, че е приложимо разрешението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД, в което е разгледана хипотеза различна от процесната. Неоснователен е доводът на ДОУИ - В., че изводът на вещото лице за начисляване на данъка по изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) в счетоводствата на "Марико" ЕООД и "Матарезе" ЕООД е необоснован. Вещото лице е описало подробно проверените счетоводни регистри на тези дружества, включително сметка 4532 - начислен данък за продажбите. След извършената проверка в счетоводствата на тези доставчици вещото лице дава заключение, че са водени редовно и съдът като е възприел заключението на вещото лице като обосновано не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Необсъждането от вещото лице на сметки 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне не се отразява на обосноваността на извода, че данъкът по спорните фактури е начислен, след като са проверени сметки 4532, 411, 702, 703, оборотни ведомости и вещото лице е дало заключение, че счетоводствата са водено редовно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските доказателства за начисляване на данъка по фактурите на "Марико" ЕООД и "Матарезе" ЕООД са представени едва в съдебното производство и на основание чл. 130, ал. 4, изр. 2 ДПК (отм.) разноските следва да се понесат изцяло от страната, която ги е представила. При първото разглеждане на делото са присъдени 1026 лв. разноски на ревизираното лице. При първото касационно обжалване е отменено съдебното решение в частта, с която жалбата е уважена и в частта на съответните й разноски, с което решението е отменено в частта за присъдени 1026 лв. в полза на ревизираното лице. С първото решение търговецът е осъден да заплати на администрацията 721,61 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, в която част решението е влязло в сила. ДРА е обжалван в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер 35 482,05 лв. Съдът като е осъдил ревизираното лице да заплати юрисконсултско възнаграждение от 498,60 лв. не е нарушил чл. 130, ал. 4 изр. 2 ДПК (отм.) като краен резултат, тъй като 721,61 лв. от дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл. 130, ал. 4 изр. 2 ДПК (отм.) по делото вече са присъдени. Искането на ДОУИ - В. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като дължимото вече е присъдено. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,