Решение № 1599 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2013 г.

Решение № 1599 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14959/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 5400/07.08.2013 г. по адм. дело № 7200/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на Георги Димитров Янев срещу решение № РО-461/25.06.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 213-00-5171-5/19.04.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ. Изпратил е по подведомственост на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" жалбата на Георги Димитров Янев вх. № АССГ 18225/30.07.2012 г. в частта й на искане за разсрочване на задължението по разпореждане № 213-00-5171-5/19.04.2012 г. за произнасяне по реда на чл. 116 КСО и е прекратил производството по делото в тази му част. Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба от Георги Димитров Янев, от гр. София в отхвърлителната му част като се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) чрез юрисконсулт Даниела Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 213-00-5171-1 от 19.08.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при СУСО на Георги Димитров Янев е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 04.07.2010 г. до 03.07.2011 г. в размер на 24,49 лева дневно. Съобразявайки правата на лицето за получаване на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, с последващи разпореждания периодът за изплащане на обезщетението за безработица е бил изменен от 04.08.2010 г. до 03.08.2011 г. След извършена проверка на контролни списъци на лица с отпуснато парично обезщетение за безработица, органите на НОИ са установили, че на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 26.06.2011 г. по заявление, подадено от лицето на 21.09.2011 г. С разпореждане № 213-00-5171-4 от 19.04.2012 г. ръководителят на осигуряването за безработица е прекратил изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО парично обезщетение за безработица и с последващо разпореждане № 213-00-5171-5 от 19.04.2012 г. е разпоредил възстановяването на сумата от 685,72 лева главница, представляваща добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 26.06.2011 г. - 03.08.2011 г. С решение № РО- 461/25.06.2012 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" разпореждането е било потвърдено. Със съдебното решение съдът законосъобразно е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на НОИ, приемайки, че обжалваното решение на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съотвествие с целта на закона. Изплатеното парично обезщетение подлежи на възстановяване съгласно чл. 54е, ал. 3 КСО, независимо, че е получено добросъвестно. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството, че пенсията е отпусната от дата, предхождаща датата на заявлението за отпускането й, обосновава добросъвестно получени суми, но въпреки това същите подлежат на възстановяване по реда, предвиден в КСО. В случая е безспорно, че за периода от 26.06.2011 г. до 03.08.2011 г. касаторът е получавал едновременно пенсия за осигурителен стаж и възраст и парично обезщетение за безработица. По силата на чл. 54, ал. 3 КСО отпусната пенсия се явява изключващо основание за правото на обезщетение за безработица и елемент от фактическия състав на нормата, чиито правни последици са задълженията за възстановяване на изплатените обезщетения за безработица за периода, за който е отпусната пенсията. Посочените от жалбоподателя обстоятелства, че няма вина и финансови възможности за възстановяване на сумата, са неотносими при разглеждане на спора в тази му част. Същите биха имали значение досежно правомощията на органа за разсрочване на дължимите суми, във връзка с което административният съд законосъобразно е върнал преписката за произнасяне. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение