Решение № 4777 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2015 г.

Решение № 4777 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2015 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Т. К. и З. В. К., и двамата от [населено място], срещу решение № 1920/20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 348/2015 г. на Административен съд-П.. С доводи за неговата неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, се иска отмяна му и вместо това да се постанови друго решение, с което се признае за установено по отношение на РДНСК-ЮЦР, че заповедта за премахване на строежа не подлежи на изпълнение, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационните жалбоподатели редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Д., който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, представя списък на разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на РДНСК--Ю. централен район-П., чрез юрк. И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Издаването на удостоверение за търпимост не е нов факт, който да обоснове основателност на иска, предвид което моли за оставянето на решението в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението, като обосновано и правилно. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, насочена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен искът на настоящите касатори с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу Началника на РДНСК-ЮЦР-П., за признаване за установено, по отношение на ответника, че не се дължи изпълнение на негова Заповед № ДК-02-ЮЦР-398/19.11.2012 г., за премахване на незаконен стоеж "Гаражен етаж, жилищен етаж и таван-мансарда", находящ се в УПИ ХІ-3221, кв. 73, по плана на [населено място]. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е отчел, че ищците са адресати на процесната заповед и че същата е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение, след като е била оспорена по съдебен ред - с решение на ВАС от 06.10.2014 г., постановено по адм. дело 6973/2014 г. е било потвърдено решението на АС-С. по адм. дело № 273/2014 г. за отхвърляне на жалбата срещу нея. Като такава, заповедта представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, а не са доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК – факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Доводът за недължимо изпълнение, поради настъпилите изменения в ЗУТ с ДВ бр. 82/2012 г. - приложимостта на § 127 от закона и новата административна процедура за узаконяване на незаконен строеж, не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението, а исковата защита по реда на чл. 292 АПК не е способ за заобикаляне на закона, чрез ревизия на стабилен административен акт. Решението е правилно. При постановяването на съдебния акт съдът е обсъдил правно значимите факти и обстоятелства, свързани с основателността на иска по чл. 292 от АПК и въз основа на точната им преценка е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно посочената норма, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая правилно е приетото, че ищците, сега касатори, не са се позовавали на факти от вида на визираните по-горе, (например на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК). Във всички проведени съдебни производства досежно законосъобразността на издадената заповед, основен спорен въпрос е бил този за търпимостта на строежа. С решението по адм. дело № 10586/2013 г. на ВАС е отменен постановения от АС-С. съдебен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, именно за да се изследва режима на търпимост на строежа. В последвалото след жалба решение № 11729/06.10.2014 г. на ВАС е отчетено, че указанията са изпълнени и е потвърдена преценката за законосъобразност на заповедта за премахването на строежа, дори и след издадената от кмета на [община], през м. декември 2013 г., заповед с одобрено изменение на уличната регулация. Сега касационната жалба съдържа същите доводи и твърдения - че строежът е търпим, който въпрос не може да се пререшава в производството по чл. 292 АПК. Законодателната промяна, на която се основават оплакванията - влизането в сила на нормата на § 127 от ПЗР на ЗУТ от 26.11.2012 г. (на която не е придадено обратно действие - чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА), не съставлява само по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие по отношение на изпълнението, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на визираните в ал. 2 строежи и нов период, допълващ този по § 16 от ПР на ЗУТ, за признаване на търпимост. Освен това, удостоверение за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорване на заповедта за премахването му - на него законодателят е придал изрично само удостоверителна сила и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. С оглед на изложеното и тъй като не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, то, като правилно, следва да се остави в сила, с оглед който резултат на касационните жалбоподатели не се присъждат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,