Решение № 3856 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16011/2009 г.

Решение № 3856 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16011/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Община гр. Търговище е обжалвал решението от 8.10.2009 г., постановено по адм. д. № 90/2009 г. на Административен съд гр. Търговище, с което е отменена заповед № З-01-699/28.07.2009 г., издадена от кмета на общината, с която е наредено премахването на второстепенни постройки: "навес и тоалетна", складова постройка" и "лятна кухня" като незаконосъобразна. Ответникът Николай Стоянов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответницата Галя Дончева не изразява мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за основателност на жалбата и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съдът преценява законосъобразността на административния акт като проверява спазени ли са материалноправните и процесуалноправни разпоредби при неговото издаване, в приложимата редакция. В конкретния случай оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроцесуалните предпоставки за това. Правилен изводът на съда относно липсата на посочените в закона кумулативни предпоставки за премахване на процесните сгради. Тези предпоставки са визирани в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ. От съдържанието на заповедта е видно, че е наредено премахването им на две основания като незаконно построени и неподходящи по местоположение и вида на материали. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ не предвижда наличие на законност или не на постройките, тъй като кметът на общината не е компетентен да разпорежда премахването на незаконни строежи. Такава компетентност е предоставена на органите на ДНСК респ. РДНСК. Относно второто основание, липсват съображения на административния орган в какъв смисъл и степен са неподходящи материалите от които сградите са изградени. Такива не се съдържат и в констативните актове послужили като основание за издаване на акта. Липсата на съображения на административния орган не могат да бъдат замествани с такива на съда и са достатъчно основание да се приеме заповедта за незаконосъобразна като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспонидират с събраните и обсъдени в цялост обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение