Решение № 9544 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 742/2012 г.

Решение № 9544 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 742/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Автотрансснаб" АД, гр. София, против решение № 258 от 29.11.2011 г. по адм. дело № 348 по описа за 2011 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПОВ № 6369/7.04.2011 г. на Старши инспектор по приходите при Община Стара Загора. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и нарушения на административно- производствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на "Автотрансснаб" АД, гр. София, против акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОДВ) № 6369 от 7.04.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при Община Стара Загора, за установяване на задължение за такса битови отпадъци за 2011 г. в размер на 11 524.35 лв., отнасящо се за УПИ, ХVI в кв. 1 - Голеш, Източна индустриална зона на гр. Стара Загора (улица Хрищенско шосе, водеща към гробищния парк) - земя и седем сгради. За да постанови решението си, Старозагорският административен съд обосновано е приел, че жалбоподателят в качеството му на собственик на имота дължи такса за предоставяните от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че процесният имот попада в границите на районите по т. I. 1 от заповед № РД-25-2906/25.20.2010 г. на Кмета на община Стара Загора, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което след проверка на документацията при концесионера е отговорило, че в района, в който попада процесният имот, се извършват услугите сметосъбиране, извозване и обезвреждане в депо за отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Непосредствено пред имота няма контейнери, но поставените контейнери пред Депото на автобусни превози на отстояние 200-300 метра го обслужват. Дружеството е имало възможността да се възползва от нормата на чл. 18 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, като поиска до 30 ноември на предходната година или в двумесечен срок от придобиване на имота, определянето на таксата да се извърши според количеството на отпадъците, измерени чрез броя на необходимите съдове. След извършена проверка вещото лице е дало заключение, че общият размер на таксите за трите вида услуги е правилно изчислен. Правилното определяне на данъчната оценка въз основа на характеристиките на имота е извън предмета на делото и не подлежи на косвен контрол за законосъобразност. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд се основават на неоспореното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което в пътните листове, съхранявани в счетоводството на концесионера "Нелсен - Чистота" ООД, в маршрута на колите, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване, е включен "гробищен парк" и "фирми" два пъти седмично (понеделник и петък). Отпадъците се обезвреждат на сметище "Мандра Баир", Калояновско шосе. По въпросите, на които вещото лице не е дало конкретен отговор поради липса на достатъчно данни, съдът се е произнесъл след преценка на останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че имотът е отдалечен от жилищните райони на града, не е пречка за извършване на трите вида дейности по чл. 62 от ЗМДТ: събиране и извозване на битовите отпадъци; обезвреждане в депа или други съоръжения; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Безспорен е фактът, че имотът се намира в строителните и регулационни граници на града, в които съгласно т. I. 1 от заповед № РД-25-2906/25.20.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ се предлагат всички услуги по чл. 62. Източната индустриална зона, която се намира преди гробищния парк, също е част от територията на града. Следва да се отбележи, че по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ таксата за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване се събира дори и в случаите, когато имотите се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Анализът на събраните по делото доказателства не сочи към наличие на предпоставките по чл. 71, т. 1 - 3 от ЗМДТ, създаващи основания да не се събира такса за битови отпадъци, защото услугите не се предоставят от общината. При спазване на процесуалното правило на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съдът е преценил показанията на разпитаните свидетели, които са в търговски взаимоотношения с жалбоподателя, с оглед на останалите данни по делото. Следва да се отчете личната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора във връзка с дължимата такса за извозване и обработване на генерираните от имота битови отпадъци, което създава съмнение в тяхната безпристрастност. Свидетелят Димитър Терзиев е управител на фирма, която ползва под наем склад от базата на "Автотрансснаб" АД в зона Голеш, свидетелят Петър Колев работи в сервиза на ЕТ "Пеньо Пейков", който се намира в базата на "Автотрансснаб" АД, а свидетелката Бонка Антонова е служител на "Автотрансснаб" АД. Неоснователно е оплакването за съществено административнопроцесуално нарушение, състоящо се в определяне на размера на задължението като обща сума, а не за всяка от трите вида услуги поотделно. В оспорения акт при спазване на чл. 107, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, приложим съгласно чл. 9б, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, се съдържа справка за начина, по който е изчислено задължението, вида, основанието, общия и неплатения размер. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза общият размер на таксата е определен правилно като сборна сума. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,