Решение № 882 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2018 г.

Решение № 882 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е образувано е по жалба, подадена от С. Събев, с адрес в [населено място], срещу частта от заповед №ОХ - 461/31.05.2018 г. на министъра на отбраната по т. 1 относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда", видно от направеното от него уточнение в открито съдебно заседание на 13.12.2018 г. Жалбоподателят поддържа в жалбата, че заповедта е общ административен акт, а оспорената част е издадена при липса на компетентност, при съществени нарушения на административно производствените правила, не е съобразена с материалния закон и не съответства на целта на закона, иска обявяване на нищожността на оспорената часта или отмяната й, присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят коригира искането и сочи, че няма претенции за присъждане на разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Жалбата е допустима, като предявена от лице с правен интерес, срещу вътрешнослужебен акт на министъра на отбраната, който създава за жалбоподателя задължение за подаване на декларация, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд. Действителността на акта се контролира от съда безсрочно, а жалбата следва да се счита и за подадена в срок и по отношение оплакването за незаконосъобразност, предвид липсата на доказателства за връчването й на жалбоподателя или уведомяването му за нея по друг начин, регламентиран в АПК. Жалбоподателят С. Събев, видно от представеното по делото допълнително споразумение за изменение на съществуващото между страните трудово правоотношение от 20.12.2016 г. (л. 13) е доцент във Факултет "Общовойскови" на Национален военен университет "Васил Левски" работещ по трудово правоотношение, като част от уговорените клаузи в споразумението е допълнително месечно възнаграждение за работа в системата на Министерство на отбраната. Частично оспорената в настоящето производство заповед на министъра на отбраната относно определяне на задължените лица и обявяване на Указания относно вида и реда за подаване на декларациите за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 в изпълнение на пар. 2, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) е издадена на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), пар. 2, ал. 2 от ДР на ЗПКОНПИ и в съответствие с указания № ЦУ 01/6105 от 28.05.2018 г. на председателя на Комисията за за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). В частично оспорената т. 1 са изброени категориите лица в системата на Министерство на отбраната, които подават декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗПКОНПИ пред органа по избора или назначаването или пред оправомощените от министър на отбраната длъжностни лица по чл. 146, т. 2 и т. 3 ЗОВСРБ, в сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПКОНПИ. Между изброените категории лица са и "... цивилните служители, назначени по служебно правоотношение по Закона за държавния служител или по трудово правоотношение по Кодекса на труда, без тези, заемащи технически длъжности...". Издаването на заповедта се предхожда от писма № 20-01-22/23.03.2018 г. и 20-01-22/17.05.2018 г., подписани от министъра на отбраната до председателя на КПКОНПИ относно кръга на задължените лица по пар. 2, ал. 1, т. 1 ЗКОНПИ, като в първото писмо са изложени аргументи относно обхвата на разпоредбата и категориите лица, работещи в системата на Министерство на отбраната. В отговор на тези писма председателят на КПКОНПИ е изпратил писмо изх. № ЦУ 01/6107/28.05.2018 г. на министъра на отбраната, цитирано в оспорената заповед като указания със същия изходящ номер. В това писмо на председателя на КПКОНПИ е посочено, че "... цивилните служители, назначени по служебно правоотношение по Закона за държавния служител или по трудово правоотношение по Кодекса на труда, до ниво заемащи технически длъжности... попадат сред лицата по пар. 2 от ЗПКОНПИ, за които възниква задължение да попадат декларации по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон... " С докладна записка от 30.05.2018 г. главен инспектор в Министерство на отбраната е предложил издаване на оспорената заповед, като относно кръга на задължените лица се позовава на становището на председателя на КПКОНПИ и сочи, че инспекторатът на МО споделя това становище. Частично оспорената в настоящето производство заповед на министъра на отбраната има характер на вътрешнослужебен акт, тъй като нейни адресати са единствено работещите в системата на Министерство на отбраната. Тя не засяга права и интереси и не създава задължения за лица извън тази система, поради което няма характер на общ административен акт, както твърди жалбоподателят. Ето защо са неоснователни оплакванията му за нарушена процедура по АПК по издаване на общ административен акт. Не са допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването й, доколкото няма законово регламентирана процедура за издаване на вътрешнослужебните актове. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити. Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването, че в оспорената част заповедта противоречи на материалния закон и целта на закона и е нищожна поради липса на компетентност на издателя й. Между цивилните служители, работещи по трудово правоотношение по КТ, в системата на Министерство на отбраната, които са адресати на заповедта, безспорно има такива, за които ЗПКОНПИ и КТ създават задължения за подаване на декларация за имущество и задължения. Видно от чл. 107а, ал. 5 вр. ал. 1 от КТ работещите по трудово правотношение в държавната администрация се наричат служители и са длъжни при постъпване на работа да подават декларации за имущество и интереси по чл. 35 ЗПКОНПИ. Същото задължение имат и служителите по трудово правоотношение, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 ЗПКОНПИ, видно от чл. 35 ЗПКОНПИ И чл. 107а, ал. 5 КТ. В пар. 2, ал. 2 от ДР на ЗПКОНПИ е посочено, че освен лицата, заемащи висши публични длъжности, декларации за имущество и интереси подават и още други категории лица, като изброяването е изчерпателно. Между тях са служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности. Основателни са доводите на жалбоподателя, че формулировката в заповедта "цивилни служители... по трудово правоотношение по Кодекса на труда" в системата на Министерство на отбраната е по - широка от очертаната в материалния закон - ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ и разширява кръга на задължените лица спрямо очертания със цитираните по-горе законови норми. Заповедта, за разлика от ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ, обхваща и цивилните служители на академични длъжности във висшите военни училища, работещи също по трудово правоотношение по Кодекса на труда, видно от разпоредбите на чл. 97, ал. 4 ЗОВСРБ. Аргумент, че работещите във военните училища са в системата на МО са и чл. 15 и чл. 15а ЗОВСРБ, от които е видно, че министърът на отбраната упражнява общо ръководство и контрол над висшите военни училища. Тези цивилни служители на академични длъжности във военните училища не са нито цивилни служители в администрацията на МО, нито цивилни служители в администрацията на орган, създаден със закон, поради което не са задължени лица па пар. 2 от ДР на ЗПКОНПИ. Като е разширил кръга на задължените лица по пар. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, без да има компетентност за това, министърът на отбраната е издал заповед, нищожна в частта по т. 1 относно израза "или по трудово правоотношение по Кодекса на труда", която освен, че противоречи на по - горе цитираните норми на ЗПКОНПИ и чл. 107а КТ, противоречи и на целта му - а именно декларации за имущество и интереси да подават само изчерпателно изброените в закона категории лица. Предвид изложеното оспорената част от заповедта следва да се обяви за нищожна, като издадена от орган без материална компетентност. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение