Решение № 12388 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 588/2017 г.

Решение № 12388 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 588/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 175 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Образувано е по искане от А. А. от [населено място], за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 4806 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 588/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, без конкретно посочване на твърдените фактически грешки. Ответникът по искането, Върховен административен съд, не е изразил становище в предоставения му едноседмичен срок. С решение № 4806 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 588/2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е обезсилил решение № 7666 от 02.12.2016 г. по адм. дело № 5726/2016 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлен иска на А. А. за обявяване на нищожността на определение № 4375/13.04.2316 г. по адм. д. № 3663/2016 г. на Върховния административен съд, и е прекратил производството по делото. С решението е прието, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 /понастоящем т. 8 от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително, което е довело до извод за недопустимост на иска за обявяване нищожност на прекратителното определение, постановено от АССГ. Прието е, че, за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 7 /сега - т. 8 от АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. Доколкото съдебният акт, обявяване на чиято нищожност се иска, е по допустимостта на съдебното производство и с него не се решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, административният съд е заключил, че искът по чл. чл. 128, ал. 1, т. 7 / понастоящем т. 8 от АПК е недопустим. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК съдът по свой почин или по искане на страна може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Установено е в трайната съдебна практика и правна теория, че поправката на явна фактическа грешка е налице, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. В настоящия случай не е налице разлика между формираната воля, обективирана в мотивите на решението и неговия диспозитив. Така формулиран, диспозитивът на решението не обективира несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива, е ясно изразена и напълно съответства на писмения текст на решението. Не са допуснати писмени грешки в изписване на имена, цифри, дати или грешки в пресмятане на суми, представляващи очевидни неточности по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, намира, че не са налице условията на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд