Решение № 6014 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2012 г.

Решение № 6014 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8714/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба подадена от "СХБАЛ - ЕВРИКА" ООД, със седалище София, чрез процесуалния си представител адв. К. Ангелов срещу решение № 1996 от 10.04.2012 г., постановено по адм. дело № 10926/2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с писмено становище прави искане, да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил исковата молба на "СХБАЛ - ЕВРИКА" ООД срещу НЗОК за сумата 4550 лв. представляваща обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в като последица от отменени 7 наказателни постановления (НП) № № 102/4.10.2010 г.; № 103/4.10.2010 г.; 174/11.10.2010 г.; № 175/11.10.2010 г.; № 124/29.12.2010 г.; 149/30.12.2010 г. и № 206/7.12.2010 г. издадена от директора на РЗОК - гр. Перник. Съображението за това са били, че предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не е доказана първата предпоставка за уважаването му, а именно наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност. Съдът е посочил, че доколкото съставянето на АУАН и издаването на НП са проява на санкционираща управленска дейност, целяща правораздавателна цел, при упражняването на която органите на НЗОК действат като особени юрисдикции, то тази дейност не е административна по смисъла на чл. 1, ал. 1, предл. второ от ЗОДОВ. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. В случая е неприложима материалноправната норма на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като нито действията по съставянето на АУАН, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление не представлява индивидуален административен акт, издаден по реда на АПК. Контролът за тяхната законосъобразност по съдебен ред, предвиден в ЗАНН, съответно не обуславя отговорността, предвидена в ЗОДОВ, поради което е неприложим реда, предвиден в чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания от по чл. 209 от АПК, и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,