Решение № 15150 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11682/2017 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на М. Йорданов против решение 305/31.07.2017г., постановено. по адм. д. 14/2017г. на Административен съд - гр. Враца. С решението дирекцията е осъдена да заплати на М. Йорданов сумата от 300 лв. , представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 15.07.2011г. 22.03.2012г., вследствие неосигурени адекватни условия и медицинско обслужване в Следствения арест [населено място], като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 25000 лв. Касаторът М. Йорданов обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен, с оплаквания, че размерът на обезщетението е малък. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му се присъди пълният размер на претендираното обезщетение. С касационната жалба заявява искане за присъждане на мораторна лихва в размер на 4000 лв и отделно лихва от момента на установяване на увреждането до окончателно изплащане на главницата. Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че условията, при които се настаняват лишените от свобода в затворите и се изпълнява мярката за процесуална принуда задържане под стража в сектор Арести на Областните служби по изпълнение на наказанията при ГД Изпълнение на наказанията не могат да се определят като административна дейност, както и да се квалифицират като административно обслужване или административни услуги. Касаторът твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в следствения арест. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск. От страна на ГДИН е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Главна дирекция Изпълнение на наказанията, София е осъдена да заплати на М. Йорданов сумата от 300 лв, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 15.07.2011г. 22.03.2012г., вследствие неосигурени адекватни условия и медицинско обслужване в Следствения арест [населено място], като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния му размер. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е пребивавал в следствения арест гр. [населено място] от 15.07.2011г. до 23.03.2012г., след което е преведен в Затвора [населено място]. Въпреки наличието на достатъчна жилищна площ и осигурено денонощно ползване на санитарен възел, е липсвало естествено осветление и достъп на чист въздух. При така установени факти, съдът е приел за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест в гр. [населено място], която е в териториалната структура на ГДИН. Съдът е посочил, че не е опровергана презумпцията на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, а е доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, довело до уронване на човешкото достойнство. За претърпените вреди съдът е определил обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 300 лв. Решението е правилно. Не са налице посочените от страните касационни основания. Решението е изцяло съобразено с материалния закон. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период ищецът е бил подложен на унизително отношение поради липса на достатъчно проветряване и осветяване на затворническото помещение.Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 13 вр. чл. 3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав. Държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. § 48 ПЗР ЗИНЗС и чл. 284 ЗИНЗС за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на следствения арест при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие. Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕСПЧ, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и със закона. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на лихви не е направено с исковата молба, нито до приключване на производството пред първата инстанция. Допълване на исковата молба с касационната жалба е недопустимо. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение