Решение № 4876 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2017 г.

Решение № 4876 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ София област срещу решение № 64/3.02.2017 г. по адм. д. № 1009/2016 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменено Решение № 1012-22-211#1/6.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на В. Н. И. срещу разпореждане № 2113-22-1162#3/4.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София област, за отказ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж. Върнато е делото като преписка на ТП на НОИ София област за ново произнасяне съобразно дадените в решението задължителни указания. В касационната жалба се оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно първоинстанционният съд е разширил приложното поле на чл. 2, т. 18 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, като е направил недопустимо разширително тълкуване на норма, създаваща привилегирован режим за своите адресати. Разпоредбата на чл. 2, т. 18 от НКТП изчерпателно изброява длъжностите, но и мястото на полагане на труда, като определя, че към ІІ категория труд се причислява трудът на "пещари, шлосери на смяна и пълначи при производство на карбид". Разпоредбата се отнася само за работниците, извършващи описаните дейности при производство на карбид. Навежда доводи, че по отношение на заеманата от И. длъжност "шлосер АКБС" в [фирма], предвид времевите предели на периода, частично неприложими са разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм. /, тъй като считано от 1.01.2000 г. приложима за казуса след тази дата е НКТП. Видно от удостоверение обр. УП-3 изх. № 134/21.03.2013 г., издадено от [фирма], периодите положени на длъжност "шлосер АКБС" са разделени от 27.02.1996 г. до 1.01.2000 г., когато длъжността е попадала в приложното поле по т. 66е от ПКТП (отм.); и правилно е заверен този стаж от работодателя като втора категория по тази точка. От 1.01.2000 г. до 16.01.2003 г. стажът е заверен от работодателя като трета категория съобразно НКТП, според която длъжността след 1.01.2000 г. не попада в списъка с длъжности които се ползват от втора категория. За този период, видно от справките в Регистъра за осигурените лица, И. е осигуряван за трета категория труд. По тези и други съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба – В. Н. И., редовно уведомен, се явява лично. С писмен отговор изразява несъгласие с постановеното първоинстанционно решение и представя писмени доказателства – удостоверение № 134/21.03.2003 г. и копие от трудова книжка, които са били приложени по първоинстанционното дело, като отбелязва несъответствия в данните от удостоверението и трудовата книжка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изводът на съда за незаконосъобразност на разпореждането на пенсионния орган и решението на директора на ТП на НОИ София област е неправилен. Неправилно е приложен материалния закон поради недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 2, т. 18 от НКТП не само на изчерпателно изброените длъжности, но и на мястото на полагането на труда. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1012-22-211#1/6.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област, е потвърдено разпореждане № 2113-22-1162#3/4.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София област, с което на основание чл. 69б, ал. 1-2 КСО и чл. 68, ал. 1-3 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-22-1162/15.07.2016 г. на И.. Към датата на подаване на заявлението – 15.07.2016 г. В. И. има навършена възраст 58 г. и 05 м. 07 дни и осигурителен стаж: от първа категория 11 г. 06 м. 07 дни, от втора категория 10 г. 00 м. 09 дни, от трета категория – 07 г. 06 м. 12 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд е 39 г. 03 м. 05 дни. Общ сбор от осигурителен стаж и възраст – 97 г. 08 м. 12 дни. В мотивите на разпореждането е прието, че: лицето не отговаря на условията по чл. 69б, ал. 1 от КСО по отношение на сбор от осигурителен стаж и възраст, тъй като няма 100 точки, но има 10 години от І категория труд и необходимата възраст 52 г. и 10 м. Пенсионният орган е преценил, че лицето не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, няма 100 точки, но има навършена възраст 57 г. и 10 месеца и 21 г. 6 м. 16 дни сумарно І и ІІ категория труд. Лицето също не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като има изискуемият осигурителен стаж 38 г. и 2 м., но няма навършена възраст 63 г. и 10 м. за 2016 г. Не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 3 КСО – няма навършени 65 г. и 10 м. възраст, макар да има 15 г. действителен осигурителен стаж. С първоинстанционното решение неправилно е изведено заключение, че стажът на лицето по отношение на спорния период от 1.01.2000 г. – 16.01.2003 г. на длъжността– "шлосер АКБС" /л. 5 по адм. д. № 1009/2016 г. /, неправилно е категоризиран от пенсионния орган като ІІІ категория, вместо от ІІ категория. Съдът е приел, че въпреки, че в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкцията по прилагането й няма конкретизиране относно тази длъжност, то тълкуването на "шлосер на смяна" по чл. 2, т. 18 от Наредбата дава възможност по аналогия да се категоризира като ІІ категория. Настоящият касационен състав не споделя този извод на Административен съд София област. В удостоверението образец УП-3 № 134/21.03.2003 г. трудът на ответника по касация е посочен като ІІІ категория и са лицето са внасяни осигурителни вноски за ІІІ категория от осигурителя. Не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 2, т. 18 от НКТП, както с основание е възразил касаторът, тъй като тя се отнася единствено до работниците, извършващи описаните дейности при производството на карбид. При действието на НКТП, трудът на лицето за периода от 1.01.2000 г. до 6.01.2003 г. като "шлосер АКБС" в [фирма], не попада във втора категория. Съгласно определението дадено в чл. 2, т. 18 от Раздел II "Втора категория труд" от НКТП (изм. и доп., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2013 г.), от втора категория при пенсиониране е трудът на: пещари, шлосери на смяна и пълначи при производството на карбид. Длъжността на ответника по касация не е в производството на карбид, поради което не би могло по аналогия трудът му да се определи като ІІ категория на основание тази точка. Характерът и условията на труд не може да бъдат отъждествени с тези на длъжностите, описани изчерпателно в т. 18 на чл. от НКТП, поради което трудът на И. не е възможно да се определи като такъв от ІІ категория по тази точка. С оглед на изложеното касационният състав намира, че правилно с разпореждане № 2113-22-1162#3/4.08.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София област, потвърдено с Решение № 1012-22-211#1/6.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид гореизложеното се налага изводът, че наведените в касационната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са основателни, поради което съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ София област. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,