Решение № 3723 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез пълномощник гл. юрисконсулт Миткова, срещу Решение 3230/ 05.08.2024 г., постановено по адм. дело 629/ 2024 г. на Административен съд- Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да остави в сила решението на ДАБ, като правилно и законосъобразно. Касационният жалбоподател- Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, моли да се отмени първоинстанционното съдебно решение на Административен съд- Хасково и се остави в сила решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, като правилно и законосъобразно. Намира, че при неговото издаване са спазени административно- производствените правила и материалния закон. Ответникът Н. Х. А. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адвокат Ангелова прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение с изложени подробни съображения. В открито съдебно заседание, чрез адвокат Ангелова и адвокат Бозов моли да се остави в сила като правилно, обосновано и законосъобразно решението на Административен съд- Хасково. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице основания за отмяна на административния акт. Иска оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, адм. съд е отменил Решение 6715/ 05.06.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която на Н. Х. А., е отказано да се събере на територията на Република България с майка си М. А. Х.. Върнал е преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молба рег. УП31951/ 22.03.2024 г., подадена от Н. Х. А., в частта на искането за събиране с майка му М. А. Х., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че в случая процесуалните норми за изясняване на фактите от значение на случая и събиране на съотносими доказателства не са били спазени в хода на производството по издаване на процесния адм. акт, тъй като преценката по молбата на жалбоподателя за събиране на семейството, в частта за майка му, е непълна, поради което и неправилна. Посочил, че тази преценка решаващият административен орган е направил, без преди това да са били изяснени изцяло фактите и обстоятелствата от значение за случая, съответно без да са били събрани доказателства с оглед изложеното от жалбоподателя по време на проведеното с него интервю, относно здравословното състояние на майка му и за социално- битовото ѝ положение в Сирия. По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за незаконосъобразен извода на административния орган, който е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да се обсъдят обясненията на чужденеца и да представи своите доказателства. Счел, че се касае за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон Постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличието на основания за отмяна на съдебното решение. Констатира се правилният извод на административния съд, че при издаване на административния акт в частта относно родителя на лицето са нарушени административнопроизводствените правила от административния орган. Изложените в касационната жалба съображения за недопуснати такива по повод образуването и провеждането на административното производство се явяват неоснователни. В адм. акт на ДАБ няма категоричен отговор дали следва да се приложат всички права гарантирани с разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ за зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието "членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгласно б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Съгласно разпоредбата на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., държавите- членки гарантират запазването на целостта на семейството, а съгласно § 2 гарантират, че членовете на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, могат да подадат молба за предимствата, посочени в членове 24 - 35, в съответствие с националните процедури и доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството. Следователно, административният орган има задължение, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки на осъществяване правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството. Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл. 26 и чл. 35 АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за образуваното административно производство, да им осигури право на участие в процеса и гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците. Съгласно чл. 36, ал. 1 и чл. 3 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, и се проверяват и преценяват от него. Първостепенният съд правилно е установил, че административният орган е издал админ. акт, без предварително да изясни всички обстоятелства, относими към подадената от чужденеца молба и преценка за нейната основателност, при това без да бъде предоставена възможност на чужденеца, да представи допълнителни доказателства за изясняване на съдържащите се в преписката непълни и неизяснени сведения относно здравословното състояние и социален статус на майка му. Административният орган е следвало да извърши преценка за наличието или не на "семеен живот" между родителя и молителя, както и с неговите братя и сестри съобразно съдържанието на това понятие, изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на Европейския съюз (ЕС), поради което и на основание чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС (Хартата) нейните разпоредби следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Пред административният орган, чужденецът е заявил, че след като баща му починал, майка му се е разболяла от [заличен текст] и [заличен текст]. Документи за това са представени в съдебното производство. Допълнително в него се представя и документ за [заличен текст]. Конкретните медицински документи по делото сочат, че майката на чужденеца страда от определени заболявания. В тази връзка не са представени съпътстващи диагностични медицински документи, лабораторни изследвания, проведени клинични и болнични лечения и други. Няма данни дали родителят е живял в едно домакинство с чужденеца и дали последния е полагал грижи за нея. При постановяване на административния акт, адм. орган следва да приобщи по преписката и обсъди доказателства за условието на чия издръжка се намира майката на жалбоподателя, ползва ли се с необходимата семейна подкрепа в страната, в която се намира. Доколко нейното здравословно състояние позволява да се грижи сама за себе си и доколко е тежко и трайно нейното заболяване. При тези данни, административният орган е следвало да събере, включително служебно, всички необходими и допустими за установяване на това обстоятелство доказателства, в това число да даде възможност на чужденеца да представи обяснения и писмени доказателства, съдържащи по- подробна информация относно заболяването на майка му. Наред с това, преценката на доказателствата по делото налага извода, че органът не е изяснил, дали другите деца, двама братя и сестра полагат грижи за своя родител. Дали сестра му живее в близост или заедно с майка му. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за правилната преценка налице ли е втората задължителна предпоставка от легалната дефиниция на понятието "член на семейството", дадено в § 1, т. 3, б. "в" ДР на ЗУБ, а именно- дали в случая се налага майката на касатора да живее в едно домакинство с него, като неин син и близък роднина или може да живее сама, или при друго дете, или близък родственик. В това производство административният орган е следвало да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с това на посочените лица и неговия родител. Като съобрази изложено, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,