Решение № 14857 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2011 г.

Решение № 14857 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Дилейк груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Даниела Георгиева Езерска, срещу решение № 1053/09.03.2011 г., постановено по адм. д. № 4446/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав или се постанови решение по същество. Производството по делото е образувано и по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК по частна жалба на Петър Иванов Анастасов от гр. София срещу определение от 09.02.2011 г. посдтановено в съдебно заседание по същото дело, с което искането му за конституиране в процеса като заинтересувана страна, е отхвърлено. Ответникът, н-к сектор София, при РДНСК, Югозападен район не е изразил становище по жалбите. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че и двете жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. По касационната жалба: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Дилейк груп" ЕООД срещу Заповед № ДК-02-СО-33/29.04.2010 г. на н-к сектор София, при РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "метална стълба", находящ се в УПИ ХХIV-4, кв. 454, м. "Центъра" по плана на гр. София, с административен адрес в с. гр., ул. "Хаджи Димитър", № 13, вх. А. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, изпълнен без да са издавани строителни книжа, неузаконен и нетърпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Процесната метална стълба е изградена да обслужва част от тавански помещения на жилищна сграда, поради което, като част от нея, представлява строеж пета категория. По делото безспорно е установено, че металната стълба е изградена след 2000 г., както и че за същата не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че възражението за недовършена процедура за узаконяване на строеж "преустройство на тавански помещения", за обслужването на който е изградена процесната метална стълба, е неоснователно, но по мотиви различни от изложените от съда. Настоящият състав приема, че заявлението за узаконяване е подадено в 6-месечения срок по § 184, ал. 2 ЗИД на ЗУТ, ДВ, бр. 65/22.07.2003 г. Този закон е влязъл в сила три дни след обнародването му, т. е. в 24.00 часа на 25.07.2003 г., съгласно чл. 41, ал. 4 от Закона за нормативните актове и е приложим от 26.07.2003 г. Предвиденият 6-месечен срок следва да се изчисли съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 60, ал. 3 ГПК, съгласно който срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, т. е. в случая от деня на влизането в сила на посочения закон, от което следва, че той е изтекъл в края на работния ден на 26.01.2004 г., денят, в който е подадено заявлението от бившия собственик на строежа Иво Николов. По него е настъпил мълчалив отказ за издаване на искания админстративен акт - акт за узаконяването му, един месец след подаване на заявлението, т. е. на 26.02.2004 г. с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за административното производство /ЗАП/ (отм.), действувала към същия момент, респ. по чл. 58 във връзка с чл. 57, ал. 5 АПК. Това е така, защото в посочения едномесечен срок не са предприети никакви действия от административния орган по заявлението, за да се приеме друга дата за срока за издаване на искания акт, респ. за настъпване на мълчаливия отказ. По делото липсват доказателства, а и не се прави възражение в тази насока, че настъпилият мълчалив отказ е обжалван по съдебен ред или, че е отменен. С оглед на това в случая е налице влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяване на процесния строеж, като стабилен индивидуален административен акт, което препятствува издаването на изричен такъв, тъй като образуваната административна преписка е приключила с влязъл в сила индивидуален административен акт и не е налице висящо административно производство по заявлението. Действията и становищата от 2009 г. и 2010 г. на органи на СО - район "Средец", както и констатациите на РДНСК в смисъл, че не е налице приключила процедура по искането нямат правно действие след настъпилия мълчалив отказ, който е влязъл в сила. Правилно съдът е приел, че за процесната стълба е неприложим § 16 ПР на ЗУТ и конкретно на ал. 3 с оглед времето на извършване на строителството, тъй като не е установено строежът да е допустим по ПУП, а освен това липсват данни същият да е деклариран съгласно изискването на същия текст. Искането по § 184, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗУТ в случая не представлява такова деклариране. Като се има предвид иложеното, както и безспорно установените факти и обстоятелства, че за строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж, правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че се касае за незаконен строеж, който не попада в изискванията за търпимост, поради което подлежи на премахване. Решението е обосновано, правилно е приложен материалния закон, както и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, твърдяни в касационната жалба, водещи до отмяна на решението. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба: Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същесдтво е неоснователна. Правилно е прието, че в административното производство по констатиране на незаконен строеж и издаване на заповед за премахването му, не участвуват заинтересували лица, а в съдебното производство не се конституират заинтересувани страни. Засегнато лице е само собственика, възложителя или извършителя на незаконния строеж, както и само за него произтичат задължения да го премахне. Засягане на други лица по някакъв начин от незаконния строеж, не е на плоскостта на това производство, както и правата от това могат да се търсят по друг ред. С оглед изложеното определението, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя Анастасов да бъде конституиран като заинтересувана страна, е постановено съобразно изискванията на чл. 153 и 154 АПК, поради което опредеуението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК