Решение № 748 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2008 г.

Решение № 748 от 24.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение от 27.12.2007 г. по в. гр. д. № 657/2007 г. на К. окръжен съд е оставено в сила решение № 582 от 31.07.2007 г. на Д. районен съд постановено по гр. д. № 1148/2006 г., с което е извършено разпределение на ползването на УПИ *, отреден за парцел **** в кв. 11 по плана на село С., община Б., област К. по начин, описан в решението, заключението на в. л. Любомир В. и скицата към него от 31.07.2007 г. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от ищцата А. Г. И., в която се релевират доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че при възприетия вариант за разпределение на ползването, съсобствениците на имота са неравнопоставени и по - точно касаторката е лишена от достъп до лицето на парцела. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, като се възприеме третия вариант за разпределение на ползването. Ответниците по жалбата - Д. и Е. К. не са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Относно качеството на страните като съсобственици, размера на квотите и характеристиката на имота по делото няма спор. Дворното място представлява УПИ * -261,кв. 11 по плана на с. С., като в него има построена една жилищна сграда, в която са обособени две жилища, калканно разположена до нея лятна кухня и една паянтова сграда, ползващи се от страните по спора. Парцелът е с неуредени регулационни сметки по отношение на придаваемите 48 кв. м. от имот 262. Тъй като между терена на имота и улицата съществува денивилация, то е изградена подпорна стена на целия имот откъм улицата и достъпът до него се осъществява откъм съседния УПИ * - 261,както и откъм придаваемата се част на имот 262,ползваща се като път и служеща за достъп и до съседния имот 264. На ищцата А е предоставена за ползване част от 176,50 кв. м., като е отчетено местоположението на входа за жилището й, както и достъпът до имота, а именно по съществуващия на място път откъм имот 262. На ответниците Д е предоставена част от 174,50 кв. м. откъм улицата, в която се намират и построените от тях постройки. За общо ползване между съсобствениците е отредена част от 23 кв. м., намираща се пред паянтовата сграда. Така определеният начин на ползване е правилен и решението следва да се потвърди. Предоставените части за реално ползване държат сметка за квотите на страните в съсобствения имот, като почти се изравняват с тях. Съобразено е извършеното строителство и притежаваните и ползвани от съсобствениците второстепенни постройки и жилищна сграда. Взет е предвид и специфичния характер на имота-денивилацията и разположението на подпорната стена, както и разположението на двата входа за жилищната сграда, ползвани от всяка от страните за достъп до жилището й. Отчетено е й обстоятелството, че предоставената за ползване площ е с различно местоположение, но тя пък е най-голяма по площ, а площта за общо ползване между страните най-малка. Неоснователно е искането за разпределение на ползването по вариант трети от допълнителното заключение на вещото лице, тъй като при него се предвижда премахване на част от подпорната съществуваща стена, чрез разрушаване. В настоящето производство съдът е този, който следва да определи по-подходящия от вариантите за ползване на имота, предвид максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху имота, така и с оглед преценката за целесъобразност. В процесния случай правилно съдът е възприел вариант четвърти, като най-целесъобразен, като е взел предвид съществуващото фактическо положение и е отчел и обстоятелството, че е недопустимо да бъдат извършвани преустройства, чрез премахване на съоръжения, сгради и др. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение