Решение № 671 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2008 г.

Решение № 671 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9074/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Надежда Трендафилова Терзиева против решение по адм. д. № 3053/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. В хода на административното производство е влязъл в сила новия ЗМВР, а съдът не е изяснил приложимия материален закон. Висящите производства само в хипотезите на § 5 от ПЗР на ЗМВР става по досегашния ред, сред които не попада пенсионирането. Следователно към 1.05.2007 г. е приложим новият ЗМВР, заповедта по чл. 253, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) вр. с чл. 257 от ЗМВР не предвижда възможност освобождаване от длъжност от датата на издаване на заповедта. Към момента на връчване на заповедта по ЗМВР не е навършила 60 годишна възраст. Ответната страна Столична дирекция "Полиция" оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приложимият ЗМВР е отмененият, който е действал към момента на издаване на заповедта. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на касационната жалбоподателка против Заповед № З-911/3.02.2006 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 253, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Надежда Т. Терзиева е освободена от служба на държавен служител от 09 РПУ СДВР, считано от датата на издаване на заповедта. С обжалваното решение съдът е приел, че е приложим чл. 253, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Заповедта е издадена на 3.02.2006 г., а е връчена на 25.05.2006 г. Спазена е материалноправната норма на чл. 253, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), защото пределната възраст за пенсиониране е навършена на 2.10.2005 г., т. е. преди издаване на заповедта. Спорът по делото е дали ЗМВР (ДВ бр. 17/24.02.2006 г., с който е отменен ЗМВР) ДВ бр. 19.12.1997 г. (и влязъл в сила след издаване на оспорената заповед, следва да се вземе предвид относно материално правното основание за прекратяване на служебното правоотношение- съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изискването за пенсиониране е навършване на 60 години, а не на 55 години. Производството пред съда се е развило по реда на ЗАП (отм.). Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.) съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Следователно законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява към момента на издаването му, а не към момента на влизането му в сила. Същата законодателна воля е изразена и с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Кога е връчена заповедта има значение само за допустимостта на жалбата до съда. Изменението или отмяната на материалния закон, послужил като основание за издаването на индивидуалния административен акт, няма обратно действие. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение