Решение № 5656 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2013 г.

Решение № 5656 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници", гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Мариета Топалова, срещу решение № 24 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 8/2013 г. по описа на Административния съд Силистра. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се прихващане и на изплатеното на основание чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение от обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Оспорва се и момента от който се дължат лихви върху присъденото обезщетение по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Претендира се юристконсултско възнаграждение. Ответникът - Стоян Иванов Бонев не е взел становище по касацонната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намери касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Решението в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила. С оспореното решение, решаващия съд е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Стоян Иванов Бонев сумата от 7 800 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за времето през което е останал без работа при отменена заповед № 10201 от 16.12.2009 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, в едно със законната лихва в размер на 299.34 лв., считано от 27.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 9.11.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху 7 800 лв., считано от датата след завеждане на исковата молба - 10.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 402.90 лв., представляващи разноски по компенсация. Отхвърлил предявения иск на Стоян Иванов Бонев за заплащане на обезщетение в размер на 1 560 лв., представляваща претендирано обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, ведно претендираната законна лихва върху него в размер на 59.87 лв., считано от 27.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 9.11.2012 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционният съд не е уважил иска за извършване на прихващане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 ЗДСл от обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, тъй като то се дължи в случаите, когато не е бил спазен срока за предизвестие. Ако предизвестието беше спазено, лицето би работило още един месец и би получило съответното трудово възнаграждение. Неотправянето на предизвестие го е лишило от възнаграждение за съответния месец. Двете обезщетения са различни по вид, поради което отмяната на заповедта за уволнение не обосновава възстановяване на обезщетението за неспазен срок на предизвестието. По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД върху претендирата главница, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл съдът е приел, че началният момент на просрочие при обезщетение за вреди от незаконни административни актове, какъвто е процесния случай, съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по т. гр. дело № 3/2004 г., е влизането в сила на отмяната на незаконното уволнение, т.е. проведен е принципът "падежът кани длъжника". В случая това е 25.01.2012 г. - влизане в законна сила на решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта. В рамките на така определената опция ищецът е предявил претенция за обезвреда, считано от 27.06.2012 г. - датата на фактическото получаване на поканата за изплащане на обезщетението. Съдът е приел, че формулираната промяна на началната дата за определяне на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, а именно от 26.01.2012 г., представляваща датата, следваща датата на влизане в сила на съдебната отмяна на процесната заповед, не следва да ангажира съда, защото ищецът е посочил като начална дата в хода на съдебното дирене дата - 27.06.2012 г. Поради това като непредявена, претенцията за обезщетение за периода от 26.01.2012 г. до посочената дата в исковата претенция - 27.06.2012 г. не се ползва със сила на присъдено нещо. Поради това съдът е счел, че искът за обезщетение се явява допустим и основателен до размера, в който е надлежно предявен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че основанието за изплащане на обезщетението по чл. 106, ал. 4 ЗДСл е неспазването от страна на органа по назначаването на задължителния срок за предизвестие. Неспазване на този срок е лишило служителя от възнаграждението, което му се дължи за това време и той следва да получи обезщетение за така причинената му имуществена вреда. Това обезщетение няма връзка с дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, поради което не може да се приеме за основателно възражението за прихващане. Съгласно правилото на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай вредите произтичат от нищожен акт, но с оглед специалната разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, началният момент на дължимостта на вземането за лихва възниква от деня, в който влиза в сила актът по отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 25.01.2012 г. По делото е установено, че касатора е бил поканен да заплати обезщетението. Поканата е получена от него на 26.06.2012 г. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че претенцията за периода от 26.01.2012 г. до датата на поканата, която е посочена в исковата претенция не се ползва със силата на присъдено нещо и поради това обезщетението е допустимо и основателно до размера, в който е надлежно предявен - 299.34 лв. Неоснователни са доводите на касатора, че началният момент на просрочието трябва да се определи от 25.07.2012 г., защото поканата е получена от касатора на 26.06.2012 г. и поради това законната лихва правилно е определена в размер на 299.34 лв, считано от 27.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 9.11.2012 г. включително ведно със законната лихва, считано от датата след завеждане на исковата молба - 10.11.2012 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,