Решение № 4418 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Два акра" ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител против Решение 415/17.12.2021г., постановено по адм. дело 540/2021г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-2600/6895#7 от 21.07.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане в размер на 30 797.76лв. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/06.04.2009г., тъй като не е съобразил годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. Безспорно този ангажимент е прекратен след петата година, тъй като акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент и за отказ за финансиране е с дата 10.09.2019г. и именно това е момента от който е релевантен за определяне размера на сумата за възстановяване. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че меродавно е годината от която се счита за прекратен този ангажимент не намира опора в подзаконовата норма. На второ място сочи, че съдът не се произнесъл и по наведените доводи за наличие на форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, изключващо възстановяване на получената финансова помощ. В конкретния случай дружеството поради настъпила законодателна промяна в нормата на чл. 37в, ал. 2, изр. 6 от ЗСПЗЗ от 2016г. се оказва в невъзможност да продължава да изпълнява агроекологичния ангажимент, което обстоятелство обаче е извън волята на земеделския производител и последиците от тази промяна няма как да бъдат преодолени от него. В тази връзка се цитира и решение на СЕС по дело С-343/21 от 16.02.2023г. По подробни съображения моли за отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-2600/6895#7 от 21.07.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", издаден на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4 буква "б" вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/6.04.2009г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, с който на "Два акра" ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 30 797.76лв. От фактическа страна съдът е приел, че дружеството жалбоподател е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 528787 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е поел агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 година с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС 1/ през кампания 2013 година. Срокът на агроекологичния ангажимент е минимум 5 години, като кампания 2016 година е четвърта за оспорващото дружество. През 2013г., 2014г. и 2015г. търговеца е подавал заявления за плащане и е получавал АЕП в пълен размер - общо 76 994.40лв. С писмо изх. 01-2600/6895 от 16.12.2020г., жалбоподателят е уведомен от ДФ "Земеделие" на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013г. с изх. 01-2600/6895 от 10.09.2019г. С писмото е било разяснено на дружеството, че общата сума по направление "възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 76 994.40лв. При това, в съответствие чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредба 11/6.04.2009 г., следва да възстанови 40% от посочената по-горе сума, което се равнява на 30 797.76лв. На жалбоподателя е бил предоставен 7-дневен срок за възстановяване доброволно недължимо платената сума, без лихви. На същият е бил предоставен и 7-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства. След като е счел, че уведомителното писмо, с което е прекратен ангажимент, е влязло в сила, поради необжалването му, административният орган е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и след разглеждане на възраженията на жалбоподателят, които са приети за неоснователни, е издаден и оспорения акт. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Два акра" ЕООД против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие. Първостепенният съд е приел, че фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за "възстановяване" в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по мярка 214 и формираща публично по характера си държавно вземане, спрямо жалбоподателят са били налице дружеството е получавало финансова помощ по процесната мярка и е наличен влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичния режим. Стигнал е до извод, че размерът на установеното с оспорения акт публично държавно вземане - 40 % от общата изплатена сума е в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. "б" от Наредба 11/2009г., тъй като нормата има предвид не годината, в която е издаден административния акт, а годината, от която се счита за прекратен ангажимента с оглед подаденото заявление за плащане/подпомагане по схемата за подпомагане. По отношение наведените доводи за наличие на предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009г. е счел, че тези възражения е следвало да се направят в производството по обжалване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а не в настоящото производство. При тези мотиви АС Велико Търново е приел процесния АУПДВ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Правните норми на които административния орган е базирал издадения акт са чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, бук. б вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009г., за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селското селските райони за периода 2007 2013г. По силата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 т.е. когато одобрената площ за извършване на агроекологични дейности е намалена с по-вече от 10 %. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата гласи, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %. Предвид горното фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за възстановяване в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от жалбоподателят са: 1. лицето да е получило финансова помощ по агроекологичния ангажимент и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт. Не е спорно по делото, че дружеството е получило финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" за 2013г., 2014г. и 2015г., в общ размер на 76 994.40лв. Налице е и предпоставка - агроекологичният ангажимент е бил прекратен с влязъл в сила административен акт, който не е бил опорен от дружеството. Касационният състав на ВАС приема за правилно определен и размерът на дължимите от "Два акра" ЕООД суми за посочения период. Заявеното възражение с касационната жалба за неправилното определяне размера на дължимата за възстановяване сума е неоснователно. Според аргументите, на възстановяване подлежи само 10 % от оторизираната сума и това е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009 г., която определя според годината, в която е констатирано неизпълнение какъв размер от предоставената помощ подлежи на възстановяване. Тълкуването дадено от касационния жалбоподател, че в случая законодателят е имал в предвид годината, в която фактически е издаден/влязъл в сила ИАА, с който е прекратен агроекологичният ангажимент, не се споделя от настоящия касационен състав. Точният смисъл на чл. 18, ал. 4 от Наредба 11/2009г. обосновава извода, че се касае до годината през която е възникнало основанието за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. В случая годината за която са открити несъответствия 2016г. е четвъртата от поетия петгодишен ангажимент. С оглед на това, настоящата инстанция приема, че размерът на дължимата за възстановяване сума правилно е определена предвид нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата в размер на 40 % от получената финансова помощ. По отношение наведения довод за наличие предпоставките на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, касационната инстанция приема следното: Разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата гласи, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичния ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Кои случаи попадат под знака на "форсмажорни или изключителни обстоятелства" сочи § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11/2009 г., а именно: а) смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. В конкретния случай бенефициерът сочи невъзможност за сключване на ново споразумение с община Павликени за ползване на имотите, които са послужили за сключване на агроекологичния ангажимент предвид законодателната промяна на чл. 37в от ЗСПЗЗ, като това не е могло да бъде предвидено от него в деня на поемане на ангажимента. Няма спор по делото, е настъпила законодателна промяна с § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ - ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. т. е. жалбоподателя е следвало да има регистриран животновъден обект за да ползва процесните имоти. Спорния въпрос е дали законодателната промяна може да се подведе като форсмажорно обстоятелство респек. като извънредно такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11/6.04.2009г. респек. на чл. 47, § 4 от Регламент 1305/2013 възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и по-точно дали представлява отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В т. 36 и т. 37 на Решение на СЕС от 16 февруари 2023г., постановено по дело С-343/21, е посочено, че понятията преразпределяне на стопанството и мерки за комасация на земята обозначават операции за преобразуване и преструктуиране на земеделски парцели с цел създаване на земеделски стопанства, които са по-рационални в използването на земята, като това преразпределяне следва да е одобрено от компетентен публичен орган. В т. 45 е прието, че не се изисква възстановяване на получена помощ ако земеделския производител се намира в невъзможност да продължи да спазва поетите ангажименти през последната година от изпълнението им, дължаща се именно на преразпределяне на стопанството или на предприета мярка за комасация на земята, но горното е неприложимо в случаите, в които посочената невъзможност се дължи на липсата на сключени споразумения за ползване на съответните земи между земеделския производител и други собственици или ползватели на земеделски земи. В т. 52 е посочено, че ако се допусне, че намаляването на площта на земеделското стопанство на бенефициера, което го поставя в невъзможност да спази поетото агроекологично задължение, се дължи на преразпределяне на стопанството или на мярка на комасация на земята, следва да се извърши проверка дали компетентните национални органи са предприели необходимите мерки, за да позволят задължението да се приспособи към новото положение на стопанството и ако това не е сторено, не се дължи връщане на средствата по отношение периода, през който това задължение се е изпълнявал. Не на последно място в т. 59 е прието, че невъзможността на бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липса на сключени споразумения за ползване на съответни земи с други собственици или ползватели по принцип представлява непреодолима сила, но само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки положената от последния грижа. С оглед събраните доказателства, доводите на страните и посоченото по-горе решение на СЕС С-343/21 следва да се приеме, че в конкретния случай не сме изправени нито пред преразпределяне на стопанството нито пред предприети мерки за комасация на земята, касаещи имотите наети от дружеството, участвали в агроекологичния ангажимент. В настоящия случай се касае за неизпълнение на поетия ангажимент от страна на Два акра ЕООД поради изтичане на сключения договор с община Павликени 30.09.2015г. и липсата на сключен друг договор за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. При това положение следва да се докаже, предвид т. 59 от решението на СЕС, че липсата на сключено споразумение за ползване на съответните земи представлява непреодолима сила т.е. това се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства. Доказателствената тежест пада върху съответния бенефициер, като в конкретния случай доказателства в тази връзка не са представени. Споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ се сключват за период от една година между субекти, които са свободни да решат дали да участват в него. Жалбоподателят не е могъл да има легитимни правни очаквания, че наемодателят /в случая община Павликени/ на земите, участващи в сключения договор и анексите към него, с които той е бил одобрен за подпомагане, ще продължат да имат воля независимо по каква причина, да сключват споразумения по чл. 37в от ЗСПЗЗ за всяка година до приключване на неговия ангажимент, така, че той да продължи да ползва земите, с които е поел ангажимент за изпълнение на мярката за целия петгодишен период. Отказът на общината да сключи подобно споразумение за стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г. не е обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено към момента на поемане на ангажимента, тъй като дружеството е било наясно, че сключения договор е с посочен срок на действие по-ограничен от този на действие на поетия ангажимент. Бенефициерът по договора за ползване на имотите сключен с община Павликени е имал възможността да предвиди обстоятелството, че след изтичане срока на договора, последният може и да не бъде подновен поради липса на задължение за това от страна на общината т.е. подновяването на договора за ползване е зависело не само от волята на жалбоподателя, но и от община Павликени, която не се е задължила към него с дългосрочна уговорка, покриваща като период този за който е сключен агроангажимента. Предвид и на това изтъкнатите обстоятелства от дружеството не могат да се разгледат като непреодолима сила предвид вложения смисъл по т. 58 от Решение на СЕС по дело С-343/21. Като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ съдът е постановил правилно решение, което като нестрадащо от релевираните в касационната жаба пороци, следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение