Решение № 251 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2020 г.

Решение № 251 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2133/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Я. Й. Я., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 3256/18.07.2019 г., постановено по въззивно гр. дело № 390/2019 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС), с което, като е потвърдено решение № 1432/28.05.2018 г. по гр. дело № 38/2018 г. на Санданския районен съд (СРС), е отхвърлен, предявеният от молителя срещу Р. Н. В., отрицателен установителен иск, че молителят не дължи изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 25.02.2014 г., издаден по гр. дело № 923/2008 г. на СРС. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят твърди, че на 01.07.2019 г. чрез свой близък е подал молба, с която е уведомил БОС, че оттегля пълномощното на адвоката си в първоинстанционното производство, като за въззивната инстанция не е упълномощавал адвокат, както и че поради влошено здравословно състояние, за което представил медицински документ, и което не могъл да преодолее, бил възпрепятстван да се яви лично в откритото съдебно заседание, насрочено за 02.07.2019 г. Въпреки това, делото е било разгледано в това открито съдебно заседание, в което са били проведени устните състезания. Молителят излага съображения, че по този начин било нарушено правото му като ищец да участва лично или чрез представител в проведеното единствено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, като в тази връзка сочи нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК. Отделно от това молителят поддържа, че ход на делото в същото открито съдебно заседание бил даден, и без да е налице редовно призоваване – призовката е била връчена на адвокат, който нямал изрично дадени от молителя права да го представлява пред въззивната инстанция, като адвокатът не бил упълномощаван "до приключване на делото във всички инстанции". Ответницата по молбата за отмяна Р. Н. В. не е подала отговор на молбата, не заявява становище по нея и в откритото съдебно заседание. Както е прието и в определение № 235/09.09.2020 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна, когато вследствие допуснато от съда нарушение на съответните съдопроизводствени правила молителят е бил лишен от възможността да участва лично или чрез надлежен представител като страна по делото, или когато не е могъл да се яви лично или чрез надлежен представител като страна по делото поради настъпването на особени обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства. В случая не е налице никоя от тези хипотези. С пълномощно от 28.12.2017 г., представено с исковата молба (лист 9 от делото на СРС), молителят-ищец е упълномощил адв. М. П. -Б. и адв. М. М. да го представляват по делото, като пълномощното е изготвено на стандартна бланка и графата: "... до приключването му пред... инстанция(ии)... " е непопълнена. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от ГПК, така оформеното пълномощно – тъй като в него не е уговорено друго, има сила до завършването на делото във всички инстанции. Исковата молба и въззивната жалба са подадени от името на ищеца чрез упълномощената от него адв. П. -Б., която е посочена (както в исковата молба, така и във въззивната жалба), освен като пълномощник, и като съдебен адресат на молителя. Призовката до молителя за откритото съдебно заседание на въззивния БОС, проведено на 02.07.2019 г., е връчена на 24.06.2019 г. – именно чрез адв. П. -Б., т. е. призоваването на молителя е редовно извършено съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ГПК, респ. – доводите в обратна насока, изложени в молбата за отмяна, са неоснователни. Неоснователно молителят сочи и нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, съгласно която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. С молба, подадена в съда на 01.07.2019 г., молителят е уведомил съда, че е оттеглил пълномощното си, дадено на двамата адвокати – негови пълномощници по делото; заявил е и че е във влошено здравословно състояние, поради което не може да се яви лично в съдебното заседание на 02.07.2019 г.; поискал е отлагане на делото, за да организира защитата си. С молбата са представени медицинско направление и амбулаторен лист, издадени на 01.07.2019 г. от д-р С. А., в които е посочено, че молителят страда от неуточнена вирусна чревна инфекция и се нуждае от 4 дни домашно лечение. Съдът е оставил без уважение молбата на молителя за отлагане на делото и е дал ход на същото в откритото съдебно заседание на 02.07.2019 г., като е приел, че въпреки оттеглянето на пълномощното молителят е имал възможност да организира защитата си, както и че представените медицински документи не са оформени съгласно Наредбата за медицинската експертиза, тъй като в тях никъде не е посочено, че молителят не може да се яви пред съда. Съгласно чл. 18, ал. 2 от тази наредба, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Видно от гореизложеното, молителят не е представил такова медицинско удостоверение с молбата си от 01.07.2019 г., нито с молбата си за отмяна на влязлото в сила решение, респ. – не е доказал, че не е могъл да се яви лично в откритото съдебно заседание на 02.07.2019 г. поради препятствие (причина), която не може да отстрани, каквото е изискването на чл. 142, ал. 2 и на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Такава непредвидима и непреодолима обективна причина не е била налице и по отношение на двамата пълномощници на молителя, тъй като с оттеглянето на пълномощното им предходния ден, без за това да е посочена подобна причина, молителят сам се е поставил в невъзможност да бъде представляван от тях в съдебното заседание. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 35 от ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 36 от ГПК, съгласно които оттеглянето на пълномощното (за разлика от отказа от същото от страна на пълномощника) не е основание за отлагане разглеждането на делото. С оглед всичко гореизложено, – тъй като обективно не са налице сочените от молителя основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение