Решение № 15570 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020 г.

Решение № 15570 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8311/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез адв. Пачаманов, и от "Флорес груп - ЦС" ЕООД, чрез адв. Димитрова, срещу решение № 151 от 20.05.2020 г., постановено по адм. д. № 100/2020 г. на Административен съд – Стара Загора. Изпълнителният директор на ДФЗ обжалва решението в частта, с която е отменен АУПДВ № 24/312/03036/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София на "Флорес груп - ЦС" ЕООД с. Турия, обл. Стара Загора за разликата от 4 876, 34 лева, представляваща сбора от стойностите на придобитите въз основа на финансирания проект и неизползвани по предназначение активи, до общия размер на установеното с акта публично държавно вземане от 52 825, 45 лева. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че при липса на издаден и влязъл в сила административен акт по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, свързан с неизпълнение на финансовите показатели и неизпълнение на заложените параметри за устойчивата заетост на одобрения с договора за подпомагане бизнес план, АУПДВ в тази му част се явява издаден в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Не се споделят аргументите на съда, че в случая неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана, в т. ч. параметрите за устойчива заетост, съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, поради което неправилно АУПДВ е отменен в частта относно тези нарушения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу издадения АУПДВ с присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. По тази касационна жалба "Флорес груп - ЦС" ЕООД в писмен отговор и в с. з. чрез адв. Даскалов, оспорва жалбата, излага доводи за неоснователност и моли в тази част решението да бъде оставено в сила. Втората касационна жалба е подадена от "Флорес груп - ЦС" ЕООД, което оспорва решението на Административен съд – Стара Загора в частта, в която е потвърден АУПДВ до сумата от 4 876, 34 лева, представляваща сбора от стойностите на придобитите въз основа на финансирания проект и неизползвани по предназначение активи и е отхвърлена жалбата на дружеството в тази част. Излагат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая не е доказано, че дружеството е нарушило чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 и т. 4. 17. б. "а" от Договора, като съдът неправилно е възприел, че описаните в акта активи не са налични изобщо. При проверката за част от активите са представени протоколи за брак, тъй като поради възникнал токов удар, което се явява форсмажорно обстоятелство, същите са повредени и не могат да се употребяват. По отношение на интернет платформата касаторът сочи, че е изпълнил изцяло задължението си да се разработи собствена интернет платформа, като доказателство за това е наличната и към момента и действаща такава на адрес: guesthouseseasons. eu, като в тази връзка представя 4 броя фактури, издадени от "Хотело" ООД за плащане на базов абонамент за Вила. БГ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в писмен отговор и в с. з. чрез адв. Пачаманов, оспорва тази жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на първата касационна жалба с аргумент, че съдът не е отчел, че производството е започнало по реда на Наредба № 29/11.08.2008 г., а започналите производства по издадените до датата (06.01.2018 г.) на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, съгласно § 12, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), т. е. приложим е реда по ДОПК, а не ЗУСЕСИФ. Освен това посочените фактически и правни основания за издаване на оспорения по т. 1 и т. 2 АУПДВ касаят неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а не основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, както неправилно е прието от съда. Втората касационна жалба счита за неоснователна, тъй като констатираните несъответствия съставляват нарушение на т. 4. 12, т. 4. 17 б. "а" и т. 4. 18 от сключения с ДФ "Земеделие" договор № 24/312/03036, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година. За тези несъответствия законосъобразно размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена по реда на т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г., като сумата подлежаща на възстановяване по т. 3 от АУПДВ възлиза на 4 876, 34 лв. и е сбора от стойностите на придобитите въз основа на финансирания проект и неизползвани по предназначение активи. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че същите са подадени в срок и от надлежни страни, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ № 24/312/03036/3/01/04/01 от 09.12.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 7 от ЗПЗП, вр. чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. С акта на "Флорес груп - ЦС" ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 52 825, 45 лева. Като основание за вземането се твърди неизпълнение от страна на дружеството на одобрения бизнес план по Договор 24/312/03036/06.11.2014 г., а именно - 1. неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, 2. неизпълнение на заложените параметри за устойчивата заетост също от бизнес плана и 3. несъответствие в количествата на финансираните активи. Според решаващият съд данните, касаещи неизпълнението на финансовите показатели на бизнес плана и неизпълнението на заложените параметри за устойчивата заетост също от бизнес плана, които не са оспорени от жалбоподателя, съставляват неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и са основание за налагане на финансова корекция по посочения закон, а не за издаване на АУПДВ. Приел е, че оспореният АУПДВ в частта му свързана с установеното неизпълнение на финансовите показатели и неизпълнение на заложените параметри за устойчивата заетост на одобрения с договора за подпомагане бизнес план се явява издаден в нарушение на материалния закон. Аргумент за това е липсата на издаден и влязъл в сила административен акт по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на който да е възникнало публично държавно вземане по чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. По отношение на установеното несъответствие в количествата на финансираните активи съдът е приел, че издаденият АУПДВ се явява законосъобразен. Установените несъответствия се явяват нарушение на т. 4. 12, т. 4. 17 буква "а" и т. 4. 18 от сключения с ДФ "Земеделие" договор № 24/312/03036, както и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ правилно е определена по реда на т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя свързани с констатациите в акта относно нефункционирането на субсидираната със средствата по процесния проект интернет платформа. По касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": Жалбата е основателна. В случая необосновано е прието от съда, че в частта относно установеното с АУПДВ неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор № 24/312/03036 от 06.11.2014 г. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на мярка 312 определени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е приложим реда по ЗУСЕСИФ. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 29 от 11.08.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е регламентиран специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е раздел 2 на глава четвърта от Наредбата "Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол". В него са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата, а в чл. 47 е уредена и процедурата. Следователно в процедура по проверка на сключен договор при приложение разпоредбите на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. правилно административният орган е приложил именно реда по тази наредба. В т. 4. 12, т. 4. 17 и т. 4. 18 от Договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ (л. 94-101) този период е фиксиран на 5 г. от сключването му. Същият не е изтекъл при откриване на производството с писмо изх. № 01-2600/6266 от 15.10.2019 г. на ДФ "Земеделие" по издаване оспорения АУПДВ, което сочи, че за установяването на публични държавни вземания и в тази част е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ. Освен това посочените фактически и правни основания за издаване на оспорения по т. 1 и т. 2 АУПДВ касаят неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2, вр. с чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., а не основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, неправилно възприето от съда. С оглед изложеното, решението в тази част се явява неправилно. В случая административният съд е изменил АУПДВ само на основание допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, каквото не е налице, без да е извършил проверка за законосъобразността на акта по съществото на спора в тази му част. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, изменяща АУПДВ за сумата над 4 876, 34 лв. до установения с акта размер на публично държавно вземане от 52 825, 45 лв., а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Стара Загора в тази му част. По касационната жалба на "Флорес груп - ЦС" ЕООД: Настоящият съдебен състав счита, че административният съд правилно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспорения АУПДВ в частта до сумата от 4 876, 34 лева, представляваща сбора от стойностите на придобитите въз основа на финансирания проект и неизползвани по предназначение активи. В хода на осъществения контрол за законосъобразност на АУПДВ административният съд правилно е преценил, че законосъобразно от компетентния орган са установени несъответствия в количествата на финансираните активи в "Къща за гости" в с. Турия, общ. П. Баня. При извършената на място проверка е установено разминаване между договорените количества и налични такива (подробно описани в табличен вид на стр. 4 и 5 от акта), както и нефункционирането на интернет платформа за реклама и резервации, и неизползването по предназначение на 4 бр. велосипеди и хидрофор. С представените копия от фактури за базов абонамент на "Вила. бг" не се опровергава констатацията за нефункционирането на интернет платформа за реклама и резервации. Така констатираните несъответствия са нарушение на т. 4. 12, т. 4. 17 б. "а" и т. 4. 18 от сключения с ДФ "Земеделие" договор № 24/312/03036, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 година. Съответно за тези несъответствия законосъобразно размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определена по реда на т. 2 от Приложение към раздел I "Общи положения" от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. Сумата подлежаща на възстановяване по т. 3 от АУПДВ възлиза на 4 876, 34 лв. и е сбора от стойностите на придобитите въз основа на финансирания проект и неизползвани по предназначение активи. Касаторът сочи, че при проверката за част от описаните материални активи са представени протоколи за брак, тъй като поради възникнал токов удар, което се явявало форсмажорно обстоятелство. Основателно в тази връзка е възражението на ДФЗ, че касаторът не е доказал наличието на твърдените формажорни обстоятелства. Формажорните обстоятелства следва да могат да се определят като такива въз основа на легалната дефиниция, обективирана в параграф 1, т. 27 от ДР на Наредба № 29/2008 г. Дори и да се приеме, че обстоятелствата, които касаторът сочи са доказани и съставляват основание за отпадане на отговорността за неизпълнение на договора, съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е бил длъжен да уведоми писмено Разплащателната агенция за възникването им и да приложи достатъчно доказателства в тази връзка, в срок до 10 работни дни. По делото не са представени доказателства в тази насока, следователно ползвателят не може да се позовава на каквито и да било обстоятелства, довели до неизпълнение на задълженията му по Договора. Относно възраженията свързани с функционирането на интернет платформата и представените с касационната жалба фактури за заплетен от дружеството за базов абонамент за период от 12 месеца, включително и за 2020 г., настоящият състав намира същите за неоснователни. Правилно, първоинстанционният съд е констатирал, че както към момента на проверката, така и след нея, интернет платформата не функционира. Касаторът признава в поясненията, приложени към настоящото дело, че сайтът не е бил активен. Интернет платформата се явява дигитален актив, за реализацията, на който ДФЗ е предоставил безвъзмездна помощ. След като при извършената проверка се констатира, че същият не функционира, средствата предоставени за него следва да бъдат възстановени от ползвателя. Съдът констатира, че жалбоподателят не е доказал, в условията на пълно и главно доказване, наличието на връзка между рекламираната къща в сайта на Вила. бг и "Флорес Груп ЦС" ЕООД. До настоящия момент, същият не е представял доказателства в тази посока, а и средствата, предоставени от ДФЗ са били използвани именно за договор между ползвателя и "Реал Трейд Медиа" ЕООД - гр. Пловдив, който договор очевидно не е бил надлежно реализиран. По тези съображения жалбата се явява неоснователна в тази част, а решението – правилно. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение,