Решение № 2302 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2016 г.

Решение № 2302 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4715/2016 г., V о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 49 от 25.01.2016 г., постановено по административно дело № 829/2015 г., Административен съд - С. област е отменил заповед № РД-15-279/27.05.2015 г. на кмета на община Д. и е осъдил община Д. да заплати на Л. К. Д. съдебни разноски за производството в размер на 600 лева. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от кмета на община Д., действащ чрез пълномощника адв. Миланов. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт, уважаване на касационната жалба и оставяне в сила на заповед № РД-15-279/27.05.2015 г. на кмета на община Д.. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Ответницата по касационната жалба Л. К. Д. от гр. Д., действаща чрез пълномощника адв. Митровски, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което иска неговото оставяне в сила. Също претендира присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като същевременно обаче твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, и счита, че са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, пето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение e отменена заповед № РД-15-279/27.05.2015 г. на кмета на община Д., с която на Л. К. Д. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед изхода на делото и отмяната на заповедта, съдът е осъдил община Д. да заплати на Л. К. Д. направените по делото разноски в размер на 600 лева. За да постанови този резултат, административният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител, поради което и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл е отменил наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда спора по същество. Съдът е установил, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните правила в проведеното дисциплинарно производство. Дисциплинарнонаказващият орган е длъжен, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Тази съвкупност от задължителни, императивно установени процедурни действия, представлява част от производството по налагане на дисциплинарните наказания. Неизпълнението им е самостоятелно основание за отмяна на акта за налагането му, без да се разглежда спорът по същество - чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. В приложената по делото административна преписка липсват доказателства, че преди да издаде обжалваната заповед, кметът на община Д. е изпълнил задължението си да изслуша държавния служител. По делото не са представени данни за отправена покана за изслушване или протокол от проведено изслушване, подписан от двете страни, или протокол за неявяването на държавния служител за провеждане на такова, с подписи на двама свидетели. Двете законови възможности са предоставени на служителя и той може или не да се възползва от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от страна на административния орган. Установено е, че със заповед на кмета на общината от 15.04.2015 г. от лицето са били изискани обяснения по случая, но това е извършено преди образуването на дисциплинарното производство, а не преди налагане на дисциплинарното наказание, каквото е императивното изискване в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел и че са налице нарушения на материалния закон в производството по установяване на дисциплинарните нарушения и квалифицирането им по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. От фактите и обстоятелствата по делото не се е установило безспорно извършване на нарушения от страна на служителката Л. Д.. Записването на влизащите и излизащи лица в сградата на общината е задължение на лицето, което охранява сградата, въз основа на чиито твърдения в доклад до кмета единствено се установява извършеното от Добрева нарушение. Липсват други доказателства, които да установяват, че Добрева изрично е дала нареждания да не се записват лицата, които влизат в общината, още повече, че едно от лицата е кмет на кметство в общината. В хода на дисциплинарното производство не се установило по какъв начин това, че наказаното лице се е поинтересувало дали кметът на общината е в сградата и кога ще я напусне, съставлява нарушение на служебната дисциплина или е елемент от виновно поведение на служителя, довело до извършване на нарушение или настъпване на вредни последици за държавната служба, за граждани или организации. В административната преписка по издаване на обжалваната заповед не са представени доказателства, от които да е видно, че е била спазена нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСЛ при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, като не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на служителя. В заповедта е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за две нарушения - по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, като не са съобразени препоръките в протокола на дисциплинарната комисия, че извършените нарушения не следва да бъдат санкционирани с наказанието "уволнение" поради несъразмерност на тази санкция с извършените нарушения, а са предложени "забележка" и "порицание". От визираните в заповедта нарушения не се е доказало да са настъпили вредни последици. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил процедурата съгласно цитираната норма. Тя го задължава преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарнонаказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. ЗДСл предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В негова тежест - на административния орган, е да удостовери тези факти. По делото липсват данни за предоставяне на наказаното лице на възможността за изслушване, които да потвърдят спазването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Обоснован и обусловен от установената фактическа обстановка е изводът на първоинстанционния съд относно неправилното приложение на материалния закон при налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на Добрева - без да са съобразени конкретните служебни задължения на лицето, нейната вина и обстоятелствата, при които е извършено вмененото й нарушение, каквото е изискването на чл. 91, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДСл. Позоваването от касатора на протокол от 15.04.2015 г., с който приема, че служителката Добрева е била изслушана, е неоснователно, тъй като този протокол е от преди образуването на дисциплинарното производство от 14.05.2015 г. В случая е безспорно установено, че императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е нарушена, при която хипотеза съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество предвид нарушеното право на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице (чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител). Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед за уволнение, не следва да бъде кредитирана. Установените от съда фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед на изложеното, като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Предвид изложеното, оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски представляващо адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение, а следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, своевременно направено и доказано (представен е договор за правна защита и съдействие от 27.01.2017 г., както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК). О. Д. трябва да бъде осъдена да заплати на Л. К. Д. сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за заплатеното от последната възнаграждение на упълномощения да я представлява пред съда адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,