Решение № 457 от 2.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 499/2009 г.

Решение № 457 от 2.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 499/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Защитата на подсъдимия М. Р. Р. срещу въззивно решение от 02.07. 2009 г. постановено по внохд № 169 /2009 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда № 56/29.04.2009 по наказателно дело № 374/2009 на Варненския окръжен съд. При условията на производство, разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, с присъдата първостепенният съд е признал подсъдимия М. Р. Р. за виновен в това, че на 22.11.2008 г. в село Т., Варненска област е умъртвил Светлан С., като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин, като на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 9 и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години и единадесет месеца при първоначален строг режим. Зачетен е срокът през която подсъдимият е бил задържан под стража. Подсъдимият Р. е осъден да заплати на гражданските ищци Р. С. и П. С. по 70 000 лева обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, присъдил е и държавна такса и разноските по делото. В касационната жалба защитата изтъква касационни основания както следва: нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- Съгласно чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 2, т. 1 НПК се иска изменение на решението с намаляване размера на наложеното наказание. Доводите са че от данните по делото неправилно е изведена квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.2 и 3 НК, тъй като установените обстоятелства на обвинението не налагат изводите за особена жестокост и особено мъчителен начин, по който е извършено деянието. Не са отчетени данните, установени по делото, които сочат на мотивите за извършване на деянието, не е отразено състоянието на подсъдимия по време на деянието. Подценено е самопризнанието, което в значителна степен е улеснило доказването на деянието и авторството на подсъдимия, данни които, ако бяха взети предвид при индивидуализацията на наказанието, то е следвало да бъде определено в по-нисък размер. В съдебно заседание подсъдимият Р лично и със защитата си адвокат Г поддържат жалбата по посочените доводи в нея. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци П. С. и Р. С., редовно призовани за съдебното заседание пред ВКС и адвокат Ю представят писмена защита, с която се оспорва основателността на жалбата. Според доводите на адвокат Г, изводите на съдилищата са правилни. Р. е взел предварително решение за убийството, спокойно го е обмислил като е избрал оръжието, което е приготвил и поставил в джоба си. Запознал се е с маршрута на пострадалия, като е избрал подходящо място за засада и го е чакал един час, докато С. се появи, след което извършил деянието - факти доказващи предумисъла на дееца. Особеният начин на извършване деянието също е установен от броя на ударите - шестнадесет и че пострадалият е претърпял предсмъртни страдания приживе. Иска се оставяне в сила въззивното решение. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка и в рамките на правомощията си намери следното: ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ М. Р. Р. Е НЕОСНОВАТЕЛНА. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият Р е признал фактическите обстоятелства на обвинението, такива, каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при информираното му съгласие за последиците от това признание на фактите по отношение на доказателствената роля на обясненията му относно изводите в присъдата. По делото и двете инстанционни съдилища са установили признатите от подсъдимия факти на обвинението. Установено е, че на 22.11.2008 г. подсъдимият Р е посетил селската кръчма, където бил и пострадалият С. Около 22 часа подс. Р. напуснал заведението, прибрал се в дома си, но след около половин час отново излязъл като в около 23,30 когато пострадалият С. напуснал заведението и тръгнал по посока към дома си да се прибира, където на главната улица на селото го посрещнал подсъдимият Р, който го чакал там от около един час. Бил с отворен нож, който предварително носел със себе си и криел с отворено острие в джоба на панталона си. При така установената фактическа обстановка окръжният и апелативният съдилища правилно са извели деянието и авторството от подсъдимия и правната му квалификация. Фактическите данни, приети за установени, очертават престъпния състав под обективните и субективни признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр.2 и 3 и т. 9 от НК. Становището в жалбата, че деянието не е извършено предумишлено, а в резултат на психогенна реакция с физиологичен афект, е обсъдено от предходните съдилищата и основателно е отхвърлено като несъстоятелно. ВКС напълно приема изложените в тази насока аргументи. Установено е, че Р. е взел решение за извършване на убийството предварително, при спокойна обстановка като е осъществил мотивационната си дейност без намесата на външни фактори, а по собствени подбуди, установени по делото, които единствено са повлияли на избора му на поведение. Предварителният избор на оръжието -сгъваем нож, който е носел със себе си на датата на деянието и предварително е отворил острието му, избора му на място на деянието, което е на предварително известният на подсъдимия път, по който минавал пострадалия, за да се прибере в дома си, чакането му "в засада" около час преди деянието, са данни правилно квалифицирани като обуславящи признака "предумишлено" убийство. Правилна е квалификацията и по т. 6 на чл. 116 НК. Установено е по делото, че подсъдимият р е нанесъл шестнадесет броя удари с ножа, предварително приготвен и носен от него, с които е причинил на пострадалия прободно-порезни рани по лявата и по дясната гръдна половини, в коремната кухина, по горните крайници и по главата. Следователно в жизненоважна област на тялото където са дихателните органи и сърцето. Установено е че смъртта на пострадалия е предизвикана именно от ударите с ножа, които са нанесени от подсъдимият Р са засегнали белите дробове на С. . Причината за смъртта, установена по делото е в резултат на острата кръвоизливна анемия от нараняванията в гръдния кош, съгласно приетото за установено от фактическа страна от изводите на СМЕ-зи. Начинът на настъпването й за пострадалия определя и правилно изведената квалификация, че смъртта му макар и да е настъпила бързо, не е била моментална. Той е бил в съзнание и е възприемал болките, обилната кръвозагуба и неминуемият смъртен изход, които фактически данни правилно са квалифицирани като определящи деянието като извършено" с особена жестокост" и по начин, "особено мъчителен" за жертвата. Практиката на ВКС, а и правната теория никога не са се колебали / спр. ПП № 2/57 г., доп. с ПП № 7/87 г. на ВС/ при тълкуването на съдържанието на признаците по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК, че за характера на деянието и дееца са от значение установените факти за начина и средството за извършване на деянието. По делото е установено, че средството е хладно оръжие - нож. Установен е начинът на извършване на деянието с това средство от дееца - чрез многобройност на ударите с нож в жизненоважни части в тялото на жертвата. Причинените изключителни страдания на жертвата са поради множествеността на нараняванията. Обективните данни за характера на нараняванията, да не предизвикат моменталната смърт, с оставянето на жертвата за известно време в съзнание/ колкото и малко да е то като време/ в което време тя е изпитала приживе предсмъртни болки и страдания от раните, придружени с ужас от смъртта, са изведени законосъобразно в квалификацията на деянието, извършено по начин особено мъчителен за убития. Особената жестокост на дееца е изведена посредством данните, че Р. е нанесъл множество удари, което го характеризира като личност, действаща с изключителна ярост, ожесточение и жестокост, без изобщо да е предизвикан от жертвата. Наложеното наказание от четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Освен че Р. се е ползвал от процедурата по Глава ХХVII от НПК с бонуса, наказанието му да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, независимо че предпоставките за това не са налице, за него са отчетени от съдилищата и чистото съдебно минало, младата възраст и цялостното му поведение в процеса, с оглед направените самопризнания в самото му начало, при разследването в досъдебната фаза. Неоснователно защитата поставя въпроса за самопризнанието и мотивите за извършването на деянието като необсъдени съществени елементи относно степента на вината на подсъдимия. Съдилищата са се придържали стриктно към правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, като са приели правилно, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостното обективно проявено процесуално поведението на подсъдимия, спомогнало за разкриване на деянието и авторството му. В случая именно това поведение на подсъдимия е съобразено от решаващите съдилища. Извън тази оценъчна дейност при индивидуализацията на наказанието, няма място за повече снизхождение. Мотивите за деянието правилно са оценени като отегчаващи вината на подсъдимия, в основаната на което са поставени за решаване чрез деянието нерешени спорове и личностна вражда между подсъдимия и пострадалия. Съдилищата са отразили в изводите си бруталността на убийството по броя на квалифициращите признаци, по поведението на жертвата, която е нападната в засада, без да е провокирала поведението на нападателя, която степен на обществена опасност не само е твърде завишена, но и съгласно целите по чл. 36 от НК, тя определя необходимостта от предупреждение не само спрямо дееца, но и спрямо обществото за категорично възпиране от подобни посегателства. Определените обезщетения са съответни на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Воден от тези съображения ВКС на РБ в настоящият състав, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК