Решение № 12871 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Бенчева, подадена от процесуалния и представител адв. Г. Митев, срещу решение 450 от 10.07.2023г., постановено по адм. дело 1206/2022г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Релевирани са съображения за неправилността на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материален закон, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на разноски за четири съдебни. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмена молба, депозирана чрез процесуалния му представител юрк. И. Велева, отправя искане за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на направените по делото разноски, както и че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК е допустима а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение 11852/20.12.2022 г. по адм. дело 4574/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение 131/24.02.2022 г. по адм. дело 671/2021 г. на Административен съд-Пазарджик и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Така, след връщане на делото за ново разглеждане и в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е отхвърлил жалбата на Н. Бенчева, против уведомително писмо 153 /подмярка 4.1, изх. 02-6500/4032#15 от 21.05.2021г. на изпълтиления директор на Държавен фонд Земеделие , в което е обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване на срока на договора за отпускане на финансовата помощ 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. по подмярка 4.1 Инвестиция в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиция в материални активи от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по заявление вх. 02-6500/4032#11/16.03.2021г. По делото пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на акта. При това, в резултат на съвкупната преценка на приобщените доказателства, съдът приема за установени следните правнорелевантни факти: На 07.04.2016г. Държавен фонд Земеделие и Н. Бенчева е сключен договор13/04/1/0/03355 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В чл. 6 от договора изрично е посочен срокът на договора , а в чл. 31 от договора е предвидена възможността договора да се изменя и/или допълва. По делото е представен Анекс III от 25.09.2018г., с който на осонвание чл. 6, ал.1 от договора е променен срока на договора, като ползвателя се е задължил да извърши инвестицията предвет на договора в срок от 39 месеца. В Приложение 1 към договора, като вид дейност по проекта е посочен Подобект 1 Изграждане на ограда с площ от 3391.06 кв.м. на стойност 35 994.20 лева . Подписан е анекс II от 14.05.2018г. е изменена Таблица на одобрените инвестиционни разходи, като оградата продължава да съществува. Представен е договор за изпълнение на СМР от 09.05.2016г. подписан между Н. Бенчева и ЕТ Р. Д. Мирев , като е уговорен срок за реализиране на предмета на договора до 31.07.2016г. С искане за промяна вх. 02-6500/4032 от 09.07.2019г. Ползвателя на помоща е поискала от ДФЗ на основание чл. 52, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015г. срокът за извършване на инвестицията да се удължи до 30.11.2019г., като сочеща причина а изменението е лоши климатични условия, като представя документ издаден от Националния институт по метрология и хидрология. Административния орган с писмо е уведомил Н.Бенчева, че на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба 9/21.03.2015г. следва в 10-дневен срок да представи допълнителни документи във връзка с отправеното искане. В изпълнение на искането с писмо ползвателя е представил Акт образец 10 от 15.05.2019г. Акт образец 11 от 10.08.2019г. и становище. Въз основа на което е изработена докладна записка от директор дирекция в ДФЗ, в която са изложени факти по отправеното искане и е направено предложение искането да бъде оставено без уважение. Последвало е издаване на уведомително писмо 558изх. 02-6500/4-32#5 от 20.09.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което е отказано подписването на анекс за удължаване на срока. Този административен акт е бил предмет на съдебен контрол от който с влязло в сила решение 210/09.04.2020г. постановено по адм. дело 1223/2019г. по описа на Административен съд Пазарджик /потвърдено с решение/3231/11.03.2021г., по адм. дело 7571/2020г. по описа на ВАС/ писмото е отменено като незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви за отказ за сключване на анекс. Въз основа на съдебните решение е подадено повторно заявление с вх. 02-6500/4032/11 от 16.03.2021г. с искане за удължаване на срока на договора за отпускане на финансова помощ. Въз основа на което е последвало издаване на сега оспореният административен акт уведомително писмо от Държавен фонд Земеделие , 153, с което е отказано на Н. Бенчева да се сключи анекс към договор за отпускане на финансова помощ. Като водещ мотив е посочено на първо място че искането за удължаване е подадено след изтичането на срока на договора, както и след изтичането на 35 месеца от крайния срок за изпълнение на СМР. Изложени са мотиви, че по отношение на метеорологични условия на се представени неоспорими доказателства. Така издаденият административен акт е оспорен като по жалбата е образувано адм. дело 671 /2022г. на Администартивен съд Пазарджик, с решение 131 от 24.02.2022г. уведомителното писмо е отменено, а с решение 11852 от 20.12.2022г. на ВАС е отменил оспореното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При тази фактическа установеност съдът приема, че административния акт е издаден от материално и териториялно компетентен орган, не са установени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че уведомителното писмо е издадено в писмена форма, при съобразяване с чл. 59, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че административния акт е издаден при правилно прилагане на материалния закон и при спазване целта на закона. Анализирайки разпоредбите на Закона за задълженията и договорите административния съд е приел, че искането за удължаване на срока е подадено след изтичане срока на договора. На следващо място административния съд се е позовал на подписания между ползвателя на помощта и ЕТ Р. Д. Мирев договор. Като е приел за установено, че договорения срок за изпълнение на СМР е до 31.06.2016г. , а твърдените обстоятелстма, които налагат удължаване срока на договора за финансова помощ са се случили в периода от 01 до 29 юни 2019г., т.е. три години след идтичане на срока на договора за изпълнение на СМР. Въз основа на което съдът е приел, че е налице забава на ползвателя на помощта за изпълнение на одобрената инвестиция в рамките на срока на договора, за които не се установява форсмажорни обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. При пълно и вярно изяснени правнозначими факти, съдът е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон, правни изводи, за които в оспореното решение е изложил конкретни и законосъобразни мотиви. Предвид съдържанието на касационната жалба и предмета на дължимата от касационната инстанция проверка съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, оплакването на касатора за допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при липсата в жалбата на конкретно посочени в тази връзка пороци на решението, е бланкетно, при което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Не намира основание оплакването на касатора за противоречие на обжалваното решение с чл. 172а, ал. 2 от АПК. По делото пред първоинстанционния съд са събрани всички възможни допустими и относими доказателства, въз основа на които съдът е изградил фактическите си установявания, подробно обсъдени са относимите доказателства в мотивите на оспореното решение, и въз основа на които съдът е формирал правните си изводи, за които в съдебния акт са изложени ясни и конкретни мотиви. Безспорно е установено, че между Н. Бенчева и Държване фонд земеделие е подписан договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства , от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за разивие в селските райони за периода 2014-2020г, съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. Същия е подписан на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства , от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за разивие в селските райони за периода 2014-2020г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане. В чл. 1 от договора е предвидено ,че фонда предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства , от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за разивие в селските райони за периода 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект 13/04/1/0/03355 Създаване на лешникова градина и закупуване на земеделска техника . В чл.6 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията предмет на този договор, в срок до 24 месеца, а за проекти с включено СМР или създаване на трайни насъждения до 36 месеца, според ал. 2 е указано, че срокът започва да тече от датата на подписване на договора. В чл. 31 от договра изрично е регламентиран начина на изменение и/или допълнение на договора, както в чл. 32 неговото прекратяване. Неразделна част от договра са съответните приложения, в това число и Приложение 1 с включени дейности по проекта, съдържащо конкретни параметри. С анекс II от 14.05.2018г. е изменено Приложение 1, а с анекс III от 25.09.2018г. договорът е бил променен, като ползвателят се е задължава да извърши инвестицията предмет на договора в срок от 39 месеца. От така приетото изменение следва да се приеме, че крайния срок на договора е 07.07.2019г. С искане от 09.07.2019г. Н. Бенчева е поискала на основание чл. 52, ал.1 от Наредба 9/2015г. срокът на инвестицията да се удължи до 30.11.2019г. В изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 3 от Наредба 9/2015 г. административния орган е изискал допълнителни доказателства, такива са представени от Н.Бенчева видно от писмо от 20.08.2019г. Последвало е издаване на докладна записка от директор дирекция в ДФЗ, въз основа на което е издадено уведомително писмо 588, което е било отменено. Със заявление от 16.03.2021г. Н.Бенчева отново е поискала удължаване на срока на договора за отпускане ан финансова помощ, въз основа на което е издаден оспорвания административен акт. Въз основа на гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредба 9 ползвателят може да подаде искане за изменение и/или допълнение на договора в РА, като към искането се прилагат доказателства, необходими за преценка на неговата основателност, а според ал. 4 на същия член в срок до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3 до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна. В настоящия процесният акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност и съгласно чл. 169 АПК изискванията за законосъобразност на административен акт следва да бъдат съобразени и при неговото издаване. Поради това обстоятелството, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при вземането на решение дали да приеме или не отправеното му предложение за изменение на договора чрез удължаване срока на инвестицията, не изключва необходимостта актът му да съдържа причините, обосноваващи избраното от органа решение, с оглед възможността да бъде извършен контрол за неговата законосъобразност. В настоящия случай правилно административния съд е приел, че са посочени фактически и правни основания за издаване на акта, като в мотивите на акта ясно са очертани основанията послужили за постановяване на административиня акт. От доказателствата по делото, доколкото такива не са представени и с касационната жалба правилно административиня съд е приел, че срокът на договора е до 07.07.2019г., а искането за удължаване на срока на договора е подадено на 09.07.2019г., т.е. след изтичане на договора, противно на изтъкнатото от касатора. Настоящият съдебен състав счита, че това е водещия мотив в оспорения административен акт. В тази връзка в атакуваното решение са изложени правилни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и които на основание чл. 221, ал. 2, изр. трето АПК, не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. По изложените съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,