Решение № 12053 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2015 г.

Решение № 12053 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. Д., чрез пълномощника му адв. Ф. К., срещу Решение № 451 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 433/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. с доводи за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ В. Т. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователен, предявения от П. Д. против ОД на МВР В. Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 400 лева, произтичащи от отменени наказателни постановления, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влезли в сила съдебни решения по НАХД № 2397/2014 г. по описа на Районен съд В. Т. и НАХД № 747/2014 г. по описа на Районен съд Г. О. са отменени наказателно постановление от 25.04.2014 г. на началник РУП към ОД на МВР В. Т., с което на ищеца Димитров е наложена глоба в размер 200 лева, и наказателно постановление от 14.05.2014 г. на началник сектор към ОД на МВР В. Т., с което на Димитров е наложена глоба в размер на 10 лева. В производството по НАХД № 2397/2014 г. по описа на Районен съд В. Т. ищецът, в качеството на жалбоподател, бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, като съгласно представения по това дело договор за правна защита и съдействие му е заплатил в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В производството по НАХД № 2747/2014 г. по описа на Районен съд Г. О. ищецът също бил представляван от адвокат, комуто, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е направил правен извод, че на са установени всички кумулативно дадени предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като разноските за адвокатска защита, направени в производството по обжалване на наказателните постановления не са пряка и непосредствена последица от отмяната им. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че са отменени с влезли в сила съдебни решения актове - наказателни постановления, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност Претендираните вреди, доказани по размер в случая, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При установеното по делото, че са налице изплатени адвокатски възнаграждения в производствата пред съд по обжалването и отмяната на наказателни постановления, предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 400 лева, заплатени съгласно уговореното в договори за правна защита и съдействие, представени по НАХД № 747/2014 г. по описа на Районен съд Г. О. и НАХД № 2747/2014 г. по описа на Районен съд Г. О. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски пред двете инстанции е частично основателна и следва да бъде уважена, както следва: 10 лева внесени дължими се държавни такси и 300 лeва заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 000915 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 433/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. и 5 лева внесена държавна такса по настоящето дело или общо разноски в размер на 315 лева. Не се следват разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като не се установява такива да се реално направени. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.11.2016 г. е определено възнаграждение в размер на 150 лева, като в договора не е определен начин на заплащане, съответно не доказва и извършено такова. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение