Решение № 12631 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Марчева, против решение 132 от 22.04.2021 г., постановено по адм. дело 505/2020 г. на Административен съд - Добрич, с което е отменено, по жалба на "Златна земя 2011" ЕООД, Уведомително писмо 02-080-2600/974 от 02.06.2020 г., с което е отказано финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2018 г. по заявление за подпомагане с УИН 08/230518/05465 и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените със задължителни указания по прилагане на закона. С решението са присъдени и разноски в полза на оспорващото дружество. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда, изградени в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че административният акт е мотивиран като в него изрично е записано, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г., съответно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38, параграф 1 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент 889/2008, Регламента). Земеделският производител е надвишил периода на преход, поради което правилно му е отказано финансово подпомагане. Периодите на преход не са фиксирани от горна граница, а зависят от конкретната преценка на сертифициращият орган дали продукцията има качеството на биологично производство, но също така са и пределна граница за финансиране. В националното законодателство този принцип на ПРСР и Регламента е намерил израз в нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/20015 г., като в случая няма основание за финансиране, тъй като годината на кампанията, за която се кандидатства е трета за поетия ангажимент. Оспорва се решението и в частта за присъдените разноски. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт и вместо него да бъде постановено друго решение, с което се потвърди обжалваното уведомително писмо. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Златна земя 2011" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, представлявано от управителя З. Мирчев, чрез пълномощника си адв. М. Янков, оспорва касационната жалба в подробен писмен отговор и в с. з. по същество и моли да бъде отхвърлена Претендира разноски за касационното производство по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Добрич подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 569070 и за Кампания 2018 г. е подал Заявление за плащане с УИН 08/230518/05465 от 30.05.2018 г. по Мярка 11 "Биологично земеделие" (мярка 11), Направление "Биологично растениевъдство" за девет парцела с код на дейност БРП 4 за биологично растениевъдство в преход ароматни и медицински растения, като 2018 г. е трета година от поетия от дружеството ангажимент. С оспорения акт заявителят е уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 е 0 лева. Мотивите за този отказ за подпомагане са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо, като поясненията към колоните на таблицата съставляват основанието за отказа. От съдържанието на таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо се установява, че за девет парцела, заявени за подпомагане с код БРП 4 - ароматни и медицински растения площта на парцелите след намаления за неспазени базови и други изисквания е нула, като намалението е отразено в колона 10 на таблицата с наименование "Площ на парцела след намаления за неспазени базови и други изисквания (ха)". В поясненията към тази колона е вписано, че в колоната се посочва площта на парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на декларираните площи, за съответното направление, като е посочено, че това е установено чрез извършена административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. Неспазване на базово и друго изискване е описано и в Таблица "Площи с неспазени базови и други изисквания" на стр. 4 от уведомителното писмо. В нея чрез отметки "да" и "не" е отразено наличието на 15 констатации, представляващи наименования на колони от 3 до 17. За процесните девет парцела, всички отговори в таблицата на стр. 4 са положителни, с изключение на колона 11, където с "не" е отговорено на въпроса спазено ли е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г. Допълнително в поясненията към Таблица "Площи с неспазени базови и други изисквания" е посочено, че проверката за спазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез различни административни проверки съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД 09-453 от 10.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от Регламент 889/2008. Съдът е установил, че не са извършвани проверки на място на земеделския производител, който отглежда бял равнец, девесил, маточина и салвия в посочените имоти, намиращи се в землището на [населено място] и гр. Добрич. При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в писмена форма, изложени са мотиви в табличен вид, позволяващи да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Мотивите за отказа се свеждат до неспазени базови и други изисквания - посочено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г. Съдът е посочил, че съгласно чл. 13 от Наредба 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно Приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На основание на тази делегация, министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през Кампания 2016 г., а по силата на последващи заповеди от 2018 г. и 2019 г. е определено същата Методика да има приложение и за Кампания 2017 и 2018 година. Анализирайки текстовете на Методиката, съдът правилно е приел, че в същата не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по Мярка 11 площи по Направление "Биологично растениевъдство". Базовите изисквания са определени в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания са диференцирани в три групи с оглед вида на площите, като са визирани и общи забрани, но в разглеждания случай не е посочено кои от регламентираните в нормата базови изисквания не са спазени. Напротив, видно от таблицата базовите изисквания по Приложение 2 към Наредба 4/2015 г. са посочени като спазени. На следващо място, съдът е посочил, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на Кампания 2018 г. (Наредба 1/2013 г. отм.), преходният период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредби на чл. 23 е най-малко три години при многогодишните култури, каквито са безспорно отглежданите от земеделския производител. Правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) 843/2007 въвеждащ термина "преход" (чл. 2, б. з), според който това е преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Съгласно чл 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г., плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37 и чл. 38 от Регламента, а съгласно чл. 36, ал. 1 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламента трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти, т. е. периодът на преход е разписан като минимален, но не е фиксиран. което е в съответствие с целта на закона минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати. Период на преход към биологично производство, по-кратък от определения с Регламента води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от същия, докато по-дълъг не е в нарушение, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите-членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период или всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на поетия ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към такова земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не по-малък от посочените в Регламент (ЕО) 889/2008 периоди на преход, който както за многогодишни култури е не по-малък от три години. В този смисъл, съдът е отхвърлил като неоснователен и доводът на административния орган, че периодът на преход е две години, съгласно тълкуване, обективирано в писмо изх. 10- 279/11.04.2017 г. на заместник - министъра на земеделието, горите и храните. За същото съдът е посочил, че няма задължителен или обвързващ характер и е в противоречие с нормите на Регламента, както и с чл.11, ал. 5 от Наредба 4 от 2015 г. която препраща към него. Процесните парцели са засети с култура "маточина, салвия и други многогодишни медицински и ароматни култури ", за които 2018 г. е трета и последна година в преход, като за 2019 г. жалбоподателят е кандидатствал за "биологично производство". В обобщение, съдът е извел извод, че оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като административният орган е приел, че състоянието на парцелите "в преход" за трета година не отговаря на изискванията на Наредба 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови и други изисквания, каквото несъответствие не е налице. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано с оглед данните по делото решаващият съд е приел, че в оспорения акт липса конкретизация на фактите, които обосновават конкретно неспазено базово изискване. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В случая доводите, че като неспазено базово изискване е оценено обстоятелството, че не е спазено условието да не бъдат надвишавани минималните периоди на преход е релевирано едва в съдебно заседание. Подобно дописване на мотивите на оспорения индивидуален административен акт е недопустимо. Не може да бъде споделено и възражението в касационната жалба, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства. Възражението е лишено от конкретика, като не е посочено с кое доказателство/а съдът не се е съобразил, кое доказателство е преценено превратно поради нарушение на правилата на логическото мислене или друга грешка в преценката, а и не намира опора в данните по делото. Съдът е оценил всички данни поотделно и в тяхната съвкупност и ги е анализирал с оглед изискванията на закона. Законосъобразно административния съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в Уведомителното писмо се съдържат мотиви, че основанието за отказ е, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г. Правилно съдът е приел, че посоченото не съставлява неспазване на базовите изисквания, което основание е посочено в оспореното писмо като нарушено. Административният съд не е допуснал и нарушение при тълкуване на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г. (в действащата към датата на издаване на уведомителното писмо редакция), на който текст се е позовал административния орган, за да откаже исканото подпомагане. Съгласно цитираната разпоредба подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент 889/2008. Според чл. 36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, каквито са и заявените в случая, е най-малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Базовите изисквания, на които следва да отговарят, за да им бъде предоставена финансова помощ за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват се съдържат в приложение 2 към Наредба 4/24.02.2015 г. и са основание да се откаже или намали плащане по чл. 13 от същата наредба, а не по чл. 11, ал. 4, сега ал. 5, на която се позовава административния орган. Следователно правилно и обосновано административният съд е приел, че минималния период на преход, не фигурира и не е предвиден като базово изискване и е налице разминаване относно приложените фактически и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Подробните доводи на съда напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.