Решение № 9238 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2026 г.

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД „МКХ Транс – Казанлък“, представлявано от управителя на водещия съдружник „МКХ Билдинг“ ЕООД - М. Х., подадена чрез упълномощения адвокат Ж. Валеров, против решение № 540 oт 11.06.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-382/2026 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № D53734054/20.03.2026 г. на кмета на община Казанлък за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид „публично състезание“, с предмет: „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Енина, общ. Казанлък - Първи етап“, открита с решение № F765543/19.12.2025 г. на възложителя; оставено е без уважение искането на ДЗЗД „МКХ Транс - Казанлък“ за възлагане на сторените в хода на производството разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение на КЗК поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Според жалбоподателя са погрешни изводите на КЗК за наличието на предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП за прекратяване на възлагателната процедура. Счита, че неприемането на държавния бюджет за 2026 г. не означава липса на правна възможност за финансиране, тъй като към момента на прекратяването са действали чл. 87 и чл. 98 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, както и Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. /удължителният закон, обн. ДВ, бр. 113 от 23.12.2025 г., в сила от 01.01.2026 г./, които уреждат събирането на приходи, извършването на разходи и предоставянето на трансфери до приемането на редовния бюджет. Касаторът изразява становище, че още преди откриване на процедурата МРРБ е поело конкретен финансов ангажимент със Споразумение № РД-02-30-316/24.09.2025 г. за предоставяне на до 6 021 600 лв. за периода 2025–2027 г., следователно е налице най - много временна несигурност относно момента на плащане, но не и обективна невъзможност за финансиране. На следващо място се твърди, че бюджетната несигурност е била известна още към момента на откриване на процедурата - само два дни след приемането на удължителния закон, при вече известното обстоятелство, че редовен бюджет за 2026 г. не е налиже. Следователно, според касатора, между откриването и прекратяването не е настъпило ново, непредвидимо обстоятелство, а възложителят не е обосновал защо то се е превърнало в непредвидима причина за издаване на процесното решение. Касационният жалбоподател оспорва изводите на КЗК за надлежно мотивиране на оспореното решение, тъй като съображенията на възложителя се изчерпват с констатацията, че държавният бюджет не е приет, но липсва анализ на действащият удължителен закон, механизмите по чл. 87 и чл. 98 ЗПФ и поетия от МРРБ финансов ангажимент. Претендира се отмяна на обжалваното решение, постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно решение № D53734054/20.03.2026 г. на кмета на община Казанлък и връщане на преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. При условията на евентуалност се иска решението на КЗК да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг неин състав. Касаторът претендира и направените разноски за двете инстанции по обжалването. Ответникът – кметът на Община Казанлък не взема становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци, защото в случая възложителят действа в условията на обвързана компетентност и винаги, когато установи кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки на някоя от хипотезите на чл. 110, ал. 1 ЗОП, той следва да прекрати процедурата с мотивирано решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред КЗК е било образувано по жалба на ДЗЗД „МКХ Транс - Казанлък“ срещу решение № D53734054/20.03.2026 г. на кмета на община Казанлък за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид „публично състезание“, с предмет: „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Енина, общ. Казанлък - Първи етап“. Процедурата е открита с решение № F765543/19.12.2025 г. на възложителя и е с уникален № 00119-2025-0064 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/. С оспореното решение възлагателната процедура е прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. За да остави без уважение жалбата на дружеството, КЗК е приела, че възложителят правилно е прекратил процедурата поради наличието втората хипотеза на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, при кумулативното осъществяване на двете предвидени в нея предпоставки – при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката и възложителят да не е имал възможност да го предвиди. Според КЗК от мотивите на процесния акт става ясно, че процедурата се финансира със средства от държавния бюджет, който към момента на издаването му /20.03.2026 г./ не е приет и няма яснота кога ще започне процедурата по приемането му. Изложено е, че това се установява и от съдържанието на цитираното от жалбоподателя Споразумение № РД-02-30-316/24.09.2025 г., съгласно което финансиращия орган се съгласява да предостави 6 021 600 лева или 3 078 795,19 евро, представляващи максималната стойност на разходите за 2025 г., които възложителят може да получи, при наличие на осигурено финансиране за изпълнение на проекта и при спазване на изискванията на чл. 113, ал. 5 и ал. 12 ЗДБРБ за 2025 г., а съгласно чл. 1, ал. 2 от споразумението посочената сума се заплаща в периода 2025-2027 г., при осигурено финансиране. Поради това, според органа по преразглеждането, финансиращият орган /МРРБ/ се е съгласил да предостави на община Казанлък средствата необходими за изпълнението на обект: „Реконструкция на водопроводна мрежа, с Енина, община Казанлък - етап I“, но само при условие, че е осигурено финансиране, което в случая се осигурява със средства от централния бюджет. За общоизвестен факт е приет, че към момента на издаване на обжалвания административен акт, все още няма обнародван и влязъл в сила редовен държавен бюджет за 2026 г. При това е формиран извод, че макар основен приоритет на възложителя да е извършването на „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Енина, общ. Казанлък - Първи етап“, след като към момента на издаване на процесното решение няма осигурено финансиране, плановете му са се променили поради настъпването на изключителни и непредвидени обстоятелства, а именно липсата на приет държавен бюджет за 2026 г. Комисията е приела за неоснователно и второто възражение на оспорващото обединение за допуснато нарушение на изискванията на чл. 22 ал. 5, т. 5 ЗОП и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка е счела, че в обжалваното решение се съдържат достатъчно фактически и правни основания за прекратяването на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, които са релевантни към установените по преписката факти и приложимата нормативна уредба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. С оспореното в настоящото производство решение № D53734054/20.03.2026 г. на кмета на община Казанлък процедурата е прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, поради невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В акта на възложителя са изложени следните мотиви за прекратяването: „В качеството си на Възложител, Кмета на община Казанлък е обявил обществена поръчка с предмет „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Енина, общ. Казанлък - Първи етап“ и прогнозна стойност 5547387.10лв. без ДДС. Предвид факта че финансирането на процедурата е от държавния бюджет, който към момента не е приет и няма яснота кога ще започне процедурата по приемането му, то за Възложителя е невъзможно да осигури необходимия и посочен в обществената поръчка финансов ресурс поради което отпада необходимостта от провеждане на процедурата и сключване на договор.“. По преписката е безспорно установено, че процедурата от вида „публично състезание“ е открита при осигурено финансиране, като максималният разполагаем финансов ресурс за изпълнение на предмета на поръчката е в размер на 5 547 387,10 лв. без ДДС /така според раздел IV.8) „Прогнозна стойност на поръчката от решение № F765543/19.12.2025 г./. Не е спорно и обстоятелството, че между Община Казанлък и Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ е сключено Споразумение № РД-02-30-316/24.09.2025 г., на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. /ЗДБРБ за 2025 г./, според което МРРБ се съгласява да предостави на община Казанлък /Общината/, средства в размер до 6 021 600 лв. /шест милиона двадесет и една хиляди и шестстотин лева/, представляващи максималната стойност на разходите за 2025 г., които Общината може да получи, при наличие на осигурено финансиране, за изпълнение на приоритетен проект № ОР-25.001-0664: „Реконструкция на водопроводна мрежа, с Енина, община Казанлък - етап 1“, при спазване изискванията на чл. 113, ал. 5 и ал. 12 от ЗДБРБ за 2025 г. /чл. 1, ал. 1 от споразумението/. Тези средства, съгласно чл. 3, ал. 1 от споразумението, се предоставят при осигурено финансиране съответно като авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане. Според чл. 110, ал. 1, т. 8, предл. последно ЗОП възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В случая не се установяват по безспорен начин кумулативните изисквания на правната норма, защото твърдяната невъзможност поръчката да бъде възложена и изпълнена поради липса на финансов ресурс, не може да се счита за надлежно доказана единствено със съдържанието на сключеното Споразумение и липсата на приет Закон за държавния бюджет за 2026 г. Към датата на откриване на процедурата /19.12.2026 г./ възложителят е бил наясно, че бюджетът все още не е приет, но по преписката не са налице категорични данни, че финансиране за изпълнение на проекта няма да бъде осигурено в последващ момент. Според чл. 1, ал. 2 от Споразумение № РД-02-30-316/24.09.2025 г., общата стойност на проекта се заплаща в периода 2025 – 2027 г., при наличие на осигурено финансиране, следователно поетият ангажимент е за предоставяне на финансов ресурс до изтичане на посочения период. В този смисъл процедурата законосъобразно може да бъде прекратена при условията на чл. 110, ал. 1, т. 8, предлл. последно ЗОП единствено ако възложителят разполага и е представил по преписката писмо/уведомление от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което изрично да е упоменато, че в периода на действия на споразумението финансовият ангажимент на министерството не може да бъде изпълнен. Продължилата бюджетна несигурност не може да обоснове правилното приложение на правната норма, послужила като основание за прекратяване на възлагателната процедура, защото не свидетелства по категоричен начин за обективна и доказана невъзможност за осигуряване на средствата за изпълнението й. Основателно е твърдението на касатора, че КЗК е постановила решение в нарушение на целта на закона /чл. 1 и чл. 2 ЗОП/, тъй като е прекратена процедура с две постъпили редовни оферти, при наличен ангажимент за финансиране за периода 2025 - 2027 г. и при действащ механизъм за продължаващо финансиране, с което се обезсмисля проведената процедура и са увредени добросъвестно участвалите лица. Вярно е, че споразумението не установява безусловен и гарантиран ангажимент за финансиране за периода 2025–2027 г., нито само по себе си обосновава извод за наличие на сигурно продължаващо финансиране, но в настоящия случай възложителят не е доказал твърдяната невъзможност да получи средства за успешното приключване на обществена поръчка в предвидените в споразумението срокове. Касационният жалбоподател акцентира на обстоятелството, че към момента на обществената поръчка са действали чл. 87 и чл. 98 ЗПФ, както и Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Тези доводи се релевират за първи път в настоящото касационно производство и обсъждането им е процесуално недопустимо, с оглед забраната за нови фактически установявания, императивно регламентирана в чл. 220 АПК. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено решение № D53734054/20.03.2026 г. на кмета на Община Казанлък за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка, по вид „публично състезание“, с предмет: „Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Енина, общ. Казанлък - Първи етап“, открита с решение № F765543/19.12.2025 г. на възложителя, като незаконосъобразно. Преписката следва да бъде върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане и оценка на представените от участниците оферти. При този изход на спора искането на касатора ДЗЗД „МКХ Транс – Казанлък“ за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, е основателно и следва да бъде уважено. Същите са своевременно претендирани с касационната жалба, доказани са по основание и размер за внесената държавна такса за производствата пред КЗК и ВАС, и възлизат на 4 601,62 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,