Решение № 370 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1224/2013 г.

Решение № 370 от 25.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1224/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба чрез повереник от П. П. К., тъжител по нчхд № 1973/2012 г. на Пазарджишкия районен съд и внчхд № 227/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, срещу решение № 92 от 22.V.2013 г. на окръжния съд. С обжалваното решение присъдата на районния съд-№ 75 от 7.III.2013 г. -с която подсъдимите П. Я. К. и Е. Д. Р. са признати за виновни в това, че в съучастие като съизвършители са причинили на частния тъжител П. П. К. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, за което деяние, извършено в Пазарджик на 4.ХI.2012 г. и на основание чл. 78а НК, двамата са освободени от наказателна отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер съответно на 1 400 и 1 600 лв., и са осъдени солидарно да заплатят на П. П. К. 2 000 лв., е отменена, а наказателното производство е прекратено на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК. С позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, подалият жалбата повереник иска отмяна на въззивното решение, тъй като подсъдимите не са изпълнили условията, при които се е постигнало помирение между тях и частния тъжител. Счита въззивното решение за неправилно и поради това, че съдът не бил "утвърдил спогодбата за главница от 2 000 лева, платима в едногодишен срок, считано от `14.III. 2013 г." В съдебно заседание единствено присъстващият представител на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. Жалбата е неоснователна. При постановяването на обжалвания съдебен акт не са допуснати процесуални нарушения от изброените в чл. 348, ал. 3 НПК, а твърдението за нарушаване на материалния закон не е подкрепено с каквито и да било доводи, за да бъде обсъждано. Въззивният съд е прекратил образуваното пред него по жалба на подсъдимите наказателно производство в съответствие с чл. 24, ал. 4, т. 3 НПК и при отсъствие на изискването срещу това процесуално действие, "деецът /да/ не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини". Спогодбата е предложена в проведеното на 14.V. 2013 г. съдебно заседание от защитника на двамата подсъдими и се изразява в следното: първо, подсъдимите ще заплатят на тъжителя присъдените в негова полза с първоинстанционната присъда 2 000 лв. "в срок от една година", считано от датата на съдебното заседание; второ, подсъдимите ще се откажат от продължаването на вече образувано по тяхна тъжба дело за нанесен им от тъжителя побой, което тяхно задължение не е обвързано със срок; трето, никоя от страните няма да възстановява на другата разноските, които е направила в двете инстанции. Т. е. в два от трите пункта, предложената спогодба съдържа обещания, които предстои да бъдат изпълнени и както тъжителя, така и повереника му са изразили съгласието си с нея. Въззивният съд не е одобрил веднага постигнатата между тъжителя и подсъдимите спогодба. Това е сторил със съдебния си акт 6 дни по-късно, възпроизвеждайки в него точното съдържание на спогодбата, както и по-горе е предадена. В касационната жалба сега се твърди, че според тъжителя П. П. К. подсъдимите отказвали да му заплатят уговорените със спогодбата 2 000 лв. и не били оттеглили тъжбата си против него, предмет на нчхд № 926/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, разглеждането на което дело било насрочено за 8.VII.2013 г. Освен, че са изцяло оспорени в изпратената до ВКС писмена защита от адвоката на П. Я. К. и Е. Д. Р., дори и вярни, тези твърдения не дават основание за исканата в това производство отмяна на проверявания съдебен акт. Същият не е неправилен, тъй като въззивният съд не е знаел и не е могъл да знае, че подсъдимите няма да изпълнят задълженията, които са поели според спогодбата си с тъжителя, така че няма и нарушаване от този съд на процесуалните правила, предпоставящи прекратяване на делото на посоченото в чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК основание. Сочените от тъжителя факти са нови и тяхното незнание не само не може да се отчете като пропуск в процесуалната дейност на окръжния съд, но и установяването на истинността им излиза от компетенциите на касационната инстанция. Ако подсъдимите са отказали да изпълнят-дори и отчасти- поетите със спогодбата задължения, това доказано тяхно поведение може да се санкционира единствено чрез възобновяване на наказателното дело по искане на съответния окръжен прокурор, основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС