Решение № 8563 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2009 г.

Решение № 8563 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община и е против Решение № 1010/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 2541/2008 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационната жалба не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение АССГ е обявил нищожността на Заповед № РД-41-21/11.02.2005 г. на Кмета на Столична община, с която е определен жилищен имот - апартамент в обезщетение на наследниците на Серафим Андреев Събев. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че Заповедта е постановена от орган, който не е бил овластен от закона за това. Приел е и, че Заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Установената липса на компетентност на административния орган представлява особено тежко нарушение на материалния и процесуалния закон обосноваващо прогласената нищожност. Производството по обезщетяването на Серафим Събев е приключило с влизането в сила на заповедта по чл. 100 на ЗТСУ (отм.) и предпоставките по чл. 32 ЗАП (отм.) не са били налице - изтекли са сроковете и няма надлежно сезиране на органа. Кметът не е бил овластен да издаде акт от вида на оспорения на осн. § 9 ал. 1 ПР ЗУТ, независимо от възникналите впоследствие изменения на сградата, които сами по себе си не биха могли да са основание да променят обезщетението, определено с влязла в сила заповед. Неоснователно е и позоваването на чл. 88 ЗТСУ (отм.), тъй като това право е осъществимо до завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, какъвто процесният случай не е. Кметът на Столична община е действал при липса на материална компетентност и актът му правилно е бил прогласен за нищожен. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав