Решение № 7560 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15253/2009 г.

Решение № 7560 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15253/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Видин (сега митница Лом), чрез процесуалния си представител мл. юрк. Илиева, срещу Решение № 111/07.10.2009 г. по адм. дело № 157/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отменено Решение № 5/13.01.2009 г. на зам. началника на митница Видин, потвърдено с Решение № У-44-05-0038/18.05.2009 г. на директора на РМД - Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, чрез адв. Алексиев, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че с процесното ППСПДВ на началника на митница Видин, жалбоподателят "Туристическа информация и регистрация" АД е задължен да заплати митни сборове в размер на 1822 лв. като отговорно лице - титуляр на режима, във връзка с неприключен редовно митнически режим "транзит". Установено е, че публичните вземания са събрани принудително от публичен изпълнител на АДВ - София. Междувременно, по повод на процесния ЕАД, за стоката е оформен митнически манифест, с който стоката е манифестирана в митница Видин и транзитната операция е приключена. Във връзка с манифестирането на автомобила е представено пълномощно, за което е установено, че е фалшифицирано. Прието, е че на основание чл. 4 ЗМ процесния лек автомобил се счита за изоставен в полза на държавата. С решение № 16/26.02.2008 г., във връзка с направено искане за възстановяване на митни сборове, депозирано от жалбоподателя, началникът на митница Видин е приел, че са налице условията за възстановяване на платените митни сборове, поради отпадане на основанието за плащане. Впоследствие, след извършена проверка в митница Видин от служители при Инспектората на агенция "Митници", е прието, че началникът на митница Видин неправилно е допуснал възстановяване на съответните суми, в следствие на което е постановено Решение № 5/13.01.2009 г. на заместник началника на митница Видин, с което е прието, че митническото задължение става отново изискуемо, поради допусната грешка по смисъла на чл. 219 ЗМ от митнически служители. От правна страна, съдът е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като от изложеното в него, както и от цялата митническа преписка не става ясно в какво точно се изразява т. нар. "грешка" по смисъла на чл. 219 ЗМ и чл. 242, изр. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., която е допусната при възстановяване на митните сборове. Съдът е прел още, че по делото е установено преминаването на лекия автомобил в патримониума на държавата, поради което повторното начисляване и събиране на митни сборове за същата стока води до извода за двойно плащане на дължимото мито за автомобила. Съдът е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен и поради това, че същият е издаден след изтичане на три годишния срок по чл. 206, ал. 3 ЗМ. Решението е правилно. Касаторът поддържа в касационната жалба, че след като стоката е придобила статут на местна така, нейното изоставяне не е следвало да бъде по реда на чл. 4 ЗМ. В настоящето производство не е предмет на проверка дали стоката е призната по надлежния ред за изоставена в полза на държавата. Недопустимо е обаче да се черпят права от твърдения за собствено неправомерно поведение. Повторното вземане под отчет на платеното вече мито за автомобил, който е и преминал в патримониума на държавата, е без фактическо и правно основание, както правилно е преценил административния съд, независимо от това дали преценката му за изтекъл срок по чл. 206, ал. 3 от ЗМ е обоснована. Не е налице хипотезата на чл. 242, изр. 1 от Регламент/ЕИО/ № 2913/92 г., тъй като твърдяната допусната грешка /която не е и доказана/ не е при възстановяване на митния сбор, а при манифестирането на автомобила и дори не е свързана с преценката за отпаднало основание за заплащане на митния сбор. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо "А" отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК