Решение № 7875 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2019 г.

Решение № 7875 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1619/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д "ОДОП" - Бургас" при ЦУ на НАП срещу Решение № 2291/5.12.2018 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, постановено по адм. д. № 2957 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П - 02000218133039 - 004 - 001/8.08.2018 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НОП - Бургас, в частта, с която е извършено прихващане между дължим за въстановяване ДДС по чл. 92, ал. 3 ЗДДС за м. април 2018 г. в размер на 6549, 49 лв. по СД вх. № 02002715407/12.07.2018 г., с установени задължения по невлязъл в сила РА № Р - 02000217007763 - 091 - 001/20.07.2018 г., потвърдена с Решение № 225/15.10.2018 г., издадено от Директора на Д "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 50 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Не оспорва установените по делото факти, но счита, че първоинстанционните мотиви са в противоречие с разпоредбите на чл. чл. 128, чл. 169, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 ДОПК. Изплатените суми съответстват на задълженията, определени с РА № Р - 02000217007763 - 091 - 001/20.07.2018 г., който обаче не е бил влязъл в сила. Акцентира и върху отразяването на промените в информационната система на НАП. Моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ер Енд Ер" ООД с ЕИК 102857410, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. "Възраждане", бл. 4, вх. 1, ет. 7, ап. 19, не е депозирал писмен отговор. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Със СД от 12.07.2018 г. в кл. 81 "Ер Енд Ер" ООД е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 6549,49 лева. Органът по приходите е констатирал, че дружеството отговаря на изискванията по чл. 92, ал. 3, т. 1 ЗДДС, но притежава изискуеми задължения към 08.08.2018 г. по РА № Р - 02000217007763 - 091 - 001/20.07.2018 година. На основание чл. 128, ал. 1 ДОПК е направено прихващане между подлежащият на възстановяване ДДС за м. юни в размер на 6549, 49 лв. с установените чрез цитираният РА изискуеми задължения. Видно е обаче, от платежните нареждания, че на 26 и на 27. юли 2018 г. дружеството е направило плащания по РА от 20.07.2018 година, въпреки че към датата на плащанията актът все още не е бил стабилизиран вследствие на оспорването му. При така установените факти административният съд правилно е приел, че задължението е изпълнено доброволно, съгласно нормата на чл. 178, ал. 1 ДОПК, поради което въз основа на плащането, задължението е било погасено. След постъпване на сумите по сметка на НАП, държавата не е разполагала с вземане към "Ер Енд Ер" ООД за ДДС, произтичащо от издадения срещу дружеството РА. Оттук се налага изводът, че към момента на издаване на оспорения АПВ на 8.08.2018 г. административният орган не е разполагал с материално право да прихване съответния данък в размер на 6 549, 49 лева. В случая разпоредбата на чл. 169, ал. 7 вр. с ал. 4 и ал. 5 ДОПК е неприложима. Дружеството е имало само едно задължение по РА, което то е погасило изцяло с плащанията, осъществени по банков път на 26 и на 27. юли 2018 година. Поради това "Ер Енд Ер" ООД не е било длъжно да подава заявление по чл. 169, ал. 7 ДОПК, респ. с реализиране на плащанията е настъпил погасителният ефект относно задълженията, установени с РА, макар същият да не е бил все още стабилен административен акт. Касационната инстанция споделя изцяло останалите подробни и законосъобразни мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последното. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение