Решение № 10650 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2012 г.

Решение № 10650 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1777/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Антоанета Никифорова Антонова представлявана от адвокат Павлов - АК - Разград срещу решение № 55/12.12.2011 г., по адм. дело № 497/2011 г., по описа на Административен съд - Русе. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на "Регионална служба по заетостта" - Русе, редовно призован, не се представлява, но писмено становище излага доводи по основателността на подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 55/12.12.2011 г. по адм. дело № 497/2011 г. Административен съд - Русе не е уважил оспорването и отхвърлил жалбата на Антоанета Никифорова Антонова срещу решение № 11 от 19.10.2011 г., издадено от директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - Русе като неоснователна. За да постанови решението си Административен съд - Русе е установил от фактическа страна следното: Антоанета Никифорова Антонова е била регистрирана в Дирекция "Бюро по труда" - Разград като безработно лице, което търси работа и има готовност да започне такава след уведомяване, за което са налице данни в приложено копие от график за посещение, съдържащо и декларация на лицето приложена по делото. При попълване на данните в декларацията е посочен единен граждански номер, от който личи, че Антонова е родена на хх.хх.хххх г., както и заявление от нейна страна, че не е придобила право на пенсия за стаж и възраст за целия период на регистрация - вписано "не" на реда по т. 4 от цитирания документ на л. 12. На 4.10.2011 г. тя подава заявление, с което иска да бъде прекратена регистрацията й в бюрото по желание, считано от деня на подаване на заявлението. В същия ден е постановено решение с правно основание в чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за прекратяване на регистрацията поради подадено заявление по собствено желание. След постановяване на това решение, с вх. № 2279 от 10.10.2011 г. Дирекция "Бюро по труда" - Разград получава уведомление от Районно управление "Социално осигуряване" /РУ "СО"/ - Разград, с което е известена, че касационната жалбоподателка е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което прилагат и служебни бележка в т. ч. и служебна бележка изх. № МП-144311 от 29.09.2011 г. Органите по пенсионно осигуряване в бележката сочат, че Антонова има осигурителен стаж от 40 г., 4 мес. и 7 дни. След получаване на това уведомление, директорът на дирекция "Бюро по труда" - Разград, изпраща на ответната страна в качеството й на горестоящ административен орган цялата преписка във връзка с постановеното решение за прекратяване на регистрацията й пред бюрото за произнасяне по компетентност, като се е позовал на чл. 99, т. 2 и чл. 100 от АПК и сочи, че след постановяване на това решение е получено уведомлението от РУ "Социално осигуряване" - Разград за възникнало в полза на жалбоподателката право на пенсия за стаж и възраст от деня на навършване на 60 годишна възраст, т. е. от 31.01.2011 г. На 19.10.2011 г. директорът на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - Русе издава сега оспореното пред административен съд - Русе, решение № 11. То е обосновано с правните норми на чл. 100 вр. чл. 99, т. 2 от АПК. Съдържа изложение на фактически обстоятелства, като се проследява гореизложената хронология по регистрацията на Антонова, прекратяване на регистрацията и получаване на информацията от РУ "Социално осигуряване" - Разград. Отразен е фактът, че липсва уведомление от страна на жалбоподателката за промяна в обстоятелствата, свързани с придобиване право на пенсия и то съществува в периода 31.01.2011 г. - 4.10.2011 г. С оспорения акт е отменено решение от 4.10.2011 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - Разград и е възобновено производството по издаване на решение за прекратяване на регистрацията на безработно лице. В мотивите към произнасянето административният орган се позовава на наличието на предпоставките за възобновяване на административното производство, предвидени в чл. 99 АПК, като сочи, че решението на долустоящия орган от 4.10.2011 г. е влязло в сила и че са открити нови обстоятелства, които не са му били известни към 4.10.2011 г., а са от съществено значение за определяне основанието за издаване на акта. По административната преписка липсват данни пред органите на Дирекция "Бюро по труда" - Разград, Антонова да е представила доказателства за размера на общия си осигурителния стаж. В рамките на съдебното оспорване на решение № 11/19.10.2011 г. също не са ангажирани доказателства, че преди 10.10.2011 г. на регионалните органи по заетостта в Разград са били известни други обстоятелства освен деклариран ЕГН, съдържащ датата на раждане на Антонова. По делото не се твърди и не са налице доказателства за оспорване на решението за прекратяване на регистрация от 4.10.2011 г. пред "Бюро по труда". За да отхвърли оспорването съдът по съществото е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на изискванията по чл. 99, т. 2 от АПК и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е проследил подробно и установил спазване на процедурата и наличието на основанията за възобновяване на административното производство по издаване на акт за прекратяване на регистрацията на безработното лице. По делото са съобразени и правилата, критериите и реда по чл. 99, ал. 2 от АПК и чл. 100 от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, обсъдил е всички релевантни възражения на жалбоподателя и е изложил обосновани мотиви по спора. По така подробно изяснената фактическа обстановка, съдът е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, част, от които се релевират и пред настоящата инстанция. Правилно са приети за доказани фактическите основания за издаване на акта, преценена е компетентността на административния орган за издаване на акта, както и мотивите към него. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основание за образуване на производство за възобновяване е откриването на нови доказателства, т. е. такива, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по административната преписка при издаване на административния акт. Необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа, т. е. ако биха били известни към този момент биха обусловили друг правен резултат. Когато са налице основанията по чл. 99 от АПК, производството се възобновява по реда на глава пета (издаване на административните актове) - чл. 103, ал. 4 от АПК. В случая безспорно е установено, че решение от 4.10.2012 г., с правно основание чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за прекратяване на регистрацията поради подадено заявление по собствено желание е влязло в сила и не е било обжалвано пред съда. Установено е също така, че след постановяване на този акт на административния орган са станали известни нови факти, които са били от съществено значение за решаване на въпроса, а именно изпратена е уведомление с вх. № 2279 от 10.10.2011 г. от Районно управление "Социално осигуряване" /РУ "СО"/ - Разград до Дирекция "Бюро по труда" - Разград, с което дирекцията е известена, че касационната жалбоподателка е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което има приложени и служебни бележки в т. ч. и служебна бележка изх. № МП-144311 от 29.09.2011 г. Органите по пенсионно осигуряване в бележката сочат, че Антонова има осигурителен стаж от 40 г., 4 мес., 7 дни. Този факт е от съществено значение за разрешаване на въпроса за предотвратяване на неоснователно отпускане на парични обезщетения за безработица на лица придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е случаят с Антонова. Гореизложените обстоятелства не са били известни на органа и по обективни причини не са могли да бъдат съобразени от него при решаване на въпроса за прекратяване на регистрацията на безработното лице. Тези обстоятелства са от съществено значение за формиране на съобразено със закона волеизявление, тъй като приложимата в случая разпоредба сочи на различно правно основание за прекратяване на регистрацията и то от различен начален момент. С постановяване на решението за възобновяване на административното производство се постига целта на закона - да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и по-конкретно придобиването на право на пенсия за стаж и възраст като правно основание и условие за прекратяване на регистрацията на безработното лице като търсещо работа - по чл. 20, ал. 4, т. 6 от ЗНЗ. Освен материалните предпоставки спазени са и преклузивните срокове за възобновяване на производството по издаване на административния акт - новото писмено доказателство е станало известно на административния орган на 10.10.2011 г., а оспореното решение е постановена на 19.10.2011 г., т. е. в срока, предвиден в чл. 102, ал. 2 от АПК. Налице е и другата процесуална предпоставка, а именно, отмененото решение е влязло в сила и не е било оспорено пред съд. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което Административен съд - Русе не е уважил оспорването и отхвърлил жалбата на Антоанета Никифорова Антонова срещу № 11 от 19.10.2011 г., издадено от директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" - Русе като неоснователна, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в случая не са били допуснати. С оглед на това, че съдебни разноски не са поискани от административния орган, своевременно - до приключване на устните състезания по делото, какъвто е редът по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, такива в полза на ответника не са дължими и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,